Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Развързването на публичнната хазна развързва и инфлацията

ИПИ публикува анализ на икономиста Адриан Николов за инфлацията у нас.  В него се обобщават няколко взаимообвързани фактора, които я определят – цените на суровините, „отложената инфлация“ и политиката на централните банки.

На първо място, инфлацията далеч не е хомогенна – повишението на общия индекс на потребителски цени с 3% на годишна база през юли не е индикативен за реалното влияние на ръста на цените върху домакинските бюджети. Причина за това е много различната динамика в цените на различните стоки и услуги – докато спрямо юли миналата година ръстът при транспорта е 14,4%, то при храните повишението е с 1,8%, а при облеклата дори се наблюдава лек спад, с 1,1%. На по-ниското ниво на агрегация виждаме и основните двигатели на ръста на цените – на годишна база индексът на животинските и растителни масла е нараснал с цели 25%, на газообразните горива – с 47%, на горивата и смазочните материали за личния транспорт – с 25%, на топлоенергията – с 13%. 

От началото на годината средните цени на суровия петрол почти са се удвоили до равнища от 70-75 долара за барел, сходна е динамиката и при природния газ. Те обаче до голяма степен зависят както от обема на добива, така и от регулярните доставки на суровини. Трябва да имаме предвид и влиянието на цените на енергоносителите върху практически всички потребителски стоки – когато транспортните разходи растат благодарение на по-скъпите горива, това се отразява на крайната цена в магазина на всичко. Не трябва да забравяме обаче, че петролът поскъпна с много, но в сравнение с драматичния срив през 2020 г. по време на първата вълна на пандемията и последвалото практическо блокиране на транспорта, търговията и индустрията. В по-дългосрочен план, цената на петрола е сходна с тази през част от 2018 г., и чувствително по-ниска от периода между 2011 и 2014 г.

В този смисъл, по-високата инфлация от последните няколко месеца може да се разглежда и като функция на чувствително по-бавния ѝ темп през последното десетилетие. В България, а и в цяла Европа, част от дефлационните тенденции бяха подкрепяни от остатъчните ефекти от глобалната финансова криза от 2008 г. и последвалата дългова криза в еврозоната. В същото време обаче доходите на домакинствата растяха, което води със себе си по-голяма покупателна способност. Оттам повишеното търсене тласка нагоре ценовите равнища. Не е без значение и влиянието на отложеното потребление в хода на кризисните месеци, когато разходите на домакинствата бяха фокусирани най-вече върху стоките от първа необходимост. Комбинацията от тези два фактора означават, че част от ръста на цените, който наблюдаваме днес е своеобразна „отложена инфлация“.

В средносрочен план обаче най-важният фактор е повишеното парично предлагане. Кризата подтикна правителствата в Европа масово да „развържат кесиите“ – но това означаваше многократно по-високи бюджетни дефицити, финансирани на практика неограничено с новосъздадени пари от ЕЦБ. Отделно започва и подкрепата за нови публични разходи  чрез плановете за възстановяване, които отново ще се финансират с нов дълг на международните пазари. Това неизбежно води до ръст на потребителските цени като отложен, вторичен ефект. Сходно въздействие имат и мерките за повишаване на доходите стартирали и представени като временни и антикризисни от предходното правителство, сега изглежда всички партии в синхрон предлагат различни увеличения за сметка на осигурителните фондове и държавния бюджет. Доколкото следкризисният период ще е белязан от големи публични разходи за възстановяване на икономиките, този фактор най-вероятно ще тласка нагоре и потребителските цени.

Негативните последствия от ускорения ръст на цените са повече от очевидни – те изяждат паричните спестявания, свиват покупателната способност и препятстват способността на предприемачите да планират дългосрочно.




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Пловдивчани настояват за облагородяване на Данов хълм

Пловдивчани, които живеят в района на Данов хълм, излязоха с апел към кмета на район „Централен“  Георги Стаменов и ръководството на община Пловдив за спешни мерки за облагородяване на тепето. Кметът на „Централен“ заяви, че ще поиска в градския бюджет за 2025 година да се заложат 1 млн.лв. за облагородяване и ремонтни дейности на хълма.  В..

публикувано на 04.10.24 в 16:03

В културните институции липсва самоконтрол

"Скандалът с театрите е един огромен шок за цялата гилдия. Не е и лесно да се възприеме. Не ни е приятно, разбира се, но в никакъв случай не бихме искали обаче това да бъде оценката за цялостната театрална дейност в България. Не трябва да бъде по този начин и не ни се иска това да остави някакъв отпечатък върху дейността на хората, които дават..

публикувано на 04.10.24 в 10:39

Светлинно шоу озарява Царския дворец "Кричим"

Паркът на Царския дворец "Кричим" се озарява от магично светлинно шоу, което от около месец наблюдават стотици зрители. Спектакълът Whisper of Lights (Шепот на светлините) е авторско дело на 2-ма млади софиянци, като един от тях е  Георги Колев . "По груби сметки досега са дошли над 10 000 посетители, от всички краища на България. Основно са..

обновено на 03.10.24 в 17:20

Петното е върху цялата гилдия и цапа достойнството ѝ

Петното е върху всички, категоричен е бившият министър на културата Вежди Рашидов, коментирайки скандала с театрите и схемата за фиктивни назначения и източване на средства в програма "Ден след ден" на Радио Пловдив.  "Тъжно и обидно е. Тъжно е, че това петно е върху цялата гилдия и цапа достойноството ѝ, а обидното е, че е точно в сферата на..

публикувано на 03.10.24 в 16:57

Не очаквам пълномащабна военна операция в Близкия Изток

Не очаквам пълномащабна военна операция и истинско военно противопоставяне между Израел и Иран. Това заяви в интервю за предаването „Ден след ден“ на Радио Пловдив дипломатът-арабист и бивш зам.-министър на външните работи пред Радион Попов. Според него разрастващият се конфликт в Близкия Изток има демонстрационен ефект. „Това е..

публикувано на 03.10.24 в 16:56