Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Паул Ерлих

| обновено на 25.08.21 в 15:36

Немският институт „Паул Ерлих“ е един от водещите в света по вирусология, имунология, химиотерапия, лечение на редки заболявания. Напоследък всички знаят името на института – то често се споменава като меродавен източник по въпроси, свързани с Ковид 19. 

В медицинските среди обаче институтът е авторитет още от началото на 20 век, когато сам Ерлих прави фантастичните си открития, като съчетава изследвания в медицината с тези в химията и биологията. Какво е общото между зайците и химиотерапията? Това е тъй нареченият „магически куршум“ – идея за целенасочено лекарство, което лекува, като убива болестотворни бактерии, без да навреди на човека. 

Първият истински „магически куршум“, открит от Паул Ерлих, е лекарството срещу сифилис „Салварсан“. Сифилисът е инфекция, предизвикана от спирохета Трепонема палидум и предавана по полов път, но също от майка на дете. Той е пренесен в Европа от Америка и се разпространява като пожар. В началото на 20 век заразено е около 20 на сто от населението, а лечение няма. За целта – неуспешно - се ползва живак, оттам и приказката, че срещата с Венера води и до среща с Меркурий. 

Но 20 години след откритието на Ерлих, нещата силно се подобряват. Неговият „Салварсан“ е известен и като лекарство 606, което обозначава поредния номер на опита, с който се намира комбинацията от химикали, базирана на арсен. Зайците пък са удобен обект за изследване. Те боледуват от сифилис като хората и са евтини. И така - върху 605 заека се пробват различни арсенови комбинации, които убиват горките животни. Заек номер 606 обаче оцелява. На другия ден в сифилистичните му язви няма нито една спирохета, а две седмици по-късно и самите язви са заздравели. Така сифилисът е победен, но напрежението и разправиите около това рушат здравето на победителя Паул Ерлих.

Паул Ерлих от малък има интерес към научните изследвания, а вероятно носи и нещо генетично – дядо му, търговец на ликьори, събира богата библиотека и изнася лекции по различни науки пред съгражданите си. Той живее в Стрехлен, градче край Бреслау, днес Вроцлав, в пруската част на Силезия. През 1854, в богатото еврейско семейство Ерлих, се ражда малкият Паул. Баща му е леко ексцентричен, но уважаван човек - дестилатор на алкохол, съдържател на хотел, продавач на лотарийни билети и глава на местната еврейска общност. Майка му е умна и чаровна жена, а племенникът ѝ, Карл Вайгерт, запалва Паул по науката. 

Паул учи в хуманитарната гимназия в Бреслау и не е най-блестящият ученик, по-късно казва: „Винаги съм намирал училището за потискащо бреме“. Той изкарва курс по природни науки в университета в Бреслау, а в Страсбург е за три вдъхновяващи семестъра по медицина. После минава пак през Бреслау, Фрайбург и се дипломира в Лайпциг. 

Междувременно обаче работи в лабораторията на братовчед си Вайгерт и при работата с микроскопа вижда нещо важно – багрилата  проникват и оцветяват в различна степен различните видове клетки. Тази идея е основа за дисертацията му, озаглавена „Принос към теорията и практиката на хистологичното оцветяване“. После тя е в основата и на откритията на Ерлих, свързани с химиотерапията, имунологията, вирусологията, клетъчната теория. 

Ерлих отива в Берлин като асистент на Теодор Фрерих, основател на експерименталната клинична медицина. Там работи главно в хематологията, хистологията и цветната химия, а през 1882 става професор. Когато Роберт Кох открива туберкулозния бацил, той му предлага подобрена технология за оцветяването им, която се ползва и днес.

По характер Паул Ерлих не е сухар – има чувство за хумор, топъл е в отношенията, но най-впечатляващите черти от характера му са упоритост и работоспособност. Често той не излиза от лабораторията с дни. И между 1879 и 1885, само за 6 години, публикува 37 научни статии по клетъчна биология. Последната – „Нуждата на организма от кислород“, е голям принос за разбиране на това как клетките обработват кислорода. 

В края на 80-те Ерлих пътува до Египет, създава малка частна изследователска лаборатория, а после отива в берлинския „Институт по инфекциозни болести“. С колеги прави огромен пробив в разработването на ваксини срещу дифтерит и тетанус. Специално за него в Берлин е създаден „Институт за серумни изследвания и изпитания“, който после се мести във Франкфурт на Майн и се преименува на Институт за експериментална терапия. 

През 1897 Ерлих развива теорията за страничната верига, която води до пробив в серологията и имунологията, а стои и в основата на получената от него през 1908 година Нобелова награда за медицина. Още през 1901 обаче правителството го критикува за прекалени разходи, той подава оставка и търси подкрепа в частния сектор. Банкерско семейство осигурява условия за нови изследвания, особено за търсене на лекарство срещу рака. Тогава се развива и идеята за химиотерапията, а малко по-късно е открито и лекарството „Салварсан“. Около него възникват противоречия.

 Първо, „Салварсан“ дава странични ефекти. Те се дължат на неумелите действия на лекарите, защото лекарството е сложно за поставяне. Но Ерлих прави подобрения и се появява „Неосалварсан“. Работата обаче предизвиква нещо като мини война. Има консервативни кръгове, които смятат, че сифилисът е божие наказание за греховен живот и не бива да се лекува. 

Заради смъртта на много опитни животни и няколкото човешки жертви, други критици обвиняват Ерлих, че стъпва върху трупове. Трети пък, с ясен антисемитски тон, го нападат, че „прекалено се е обогатил“ от лекарството. Всичко това подкопава здравето на Паул Ерлих и през 1915 той умира. 

Погребан е в еврейското гробище на Франкфурт на Майн, а през 1947 Институтът за експериментална терапия получава почитаното в научния свят име „Паул Ерлих“.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Бонбоните" гостуват с концерт на Бунарджика

Детската вокална група „Бон-бон“ ще изнесе концерт тази вечер на площадката на акведукта на хълма Бунарджика . Малките певци гостуват в Пловдив с „Песни и танци от всички мюзикъли, събрани в едно“. Събитието е в рамките на фестивала „Включи квартала – Театър в парка“. Идеята на инициативата е подчинена на популяризиране на театралното..

публикувано на 30.06.24 в 10:26

Александър Секулов в "Срещи"-те тази събота

"Пловдив е далекоглед. Ако го обърнеш от правилната страна, виждаш надалече, ако го обърнеш от неправилната, си разбиваш носа в първото препятствие." Александър Секулов. С автора на фрагментите ВЪЗХВАЛА НА ПРОВИНЦИЯТА Александър Секулов тази събота си говорим за Пловдив, за провинцията, за Бог, за смисъла да сме тук.  Слушайте, има какво да чуете...

обновено на 29.06.24 в 12:47

Димитър Павлов с първа самостоятелна изложба

Младият пловдивски художник Димитър Павлов открива първата си самостоятелна изложба в независимото пространство за изкуство Галерията. Чрез картините той представя различни етапи от развитието си като живописец – от началните години в Националната художествена галерия в София до последните няколко години. Творбите проследяват различни стъпки от..

обновено на 29.06.24 в 09:29

Мощно музикално шоу превзема Бунарджика

В Пловдив започва четвъртото издание на музикалното събитие, наречено „Пътят към върха“, с повече от 50 артисти, които ще се разгърнат на общо на 6 сцени на  хълма Бунарджик.   Организаторите са заложили в програмата разнообразни по жанр и стил концерти, подходящи за различните вкусове и предпочитания на публиката.  От 16.00 до 22.30 часа,..

обновено на 29.06.24 в 08:57

Здравка Евтимова получава Националната литературна награда "Иван Вазов"

Писателката и преводач Здавка Евтимова е носител на Националната литературна наградата „Иван Вазов“ за 2024 г.  Наградата се присъжда за цялостен принос за литературна и преводаческа дейност. Решението за тазгодишният приз е на 9- членна комисия с председател заместник- кмета Калина Чилингирова и членове - дейци от културните институции в..

публикувано на 28.06.24 в 11:29