Централната лаборатория за приложна физика към БАН в Пловдив показа модерно оборудване от ново поколение, с което разширява научната си дейност и помага на десетки компании за трансфер на научни постижения. Екипът й участва в няколко научни програми на ЕС и вече е инвестирал над 2,5 млн лв в ново оборудване и материали.. Изграденият научен център е специализиран в нанотехнологии и защитни покрития на различни инструменти и материали, произведени от метал, а последните разработки са върху изкуствени стави за човешкото тяло. Лабораторията разполага и със сканиращ електронен микроскоп на стойност над 1 млн лв., единствен по рода си в България и Източна Европа, с помощта на който се правят анализи на материалите в технологичното и иновативно производство.
По думите на ресорния заместник-кмет Образование и наука - Пловдив Стефан Стоянов, изключително интересно е съчетанието на български научен талант и най-съвременни технологии, които директно влизат в индустрията. „Тук имаме десетки компании, които вече се допитват до нашия Център и работят заедно с него и ние им помагаме да бъдат по-високотехнологични и ефективни и да спестяват време, защото досега някои от тези дейности можеха да се извършват само в чужбина.“
За зададената обща посока на работа между бизнеса и науката българският еврокомисар Мария Габриел уточни, че е предложила за първи път в рамките на общото европейско научно-изследователско пространство бизнесът и академичният свят заедно да разработват общи технологични индустриални пътни карти.
„Докато не седнат заедно да си кажат какво означава нисковъглеродна икономика, „кръгова икономика“ къде е нашият потенциал, много трудно виждам нещата да се случват. Следващите седмици ще отворим дискусията по тази тема и ще си говорим за водород в Европа, за железници, за „кръгова икономика“, за „чиста“ авиация, а тук видях нещо много интересно в областта на нанотехнологиите. Само преди три седмици събрах шестимата водещи в Европа в областта на нанотехнологиите. Те ще дойдат през следващите два месеца и трябва да кажат 3-4 неща, които Европа сега трябва да направи, за да не загуби лидерството си в тази област. Имаме много какво да отстояваме, но и конкуренцията е много голяма“.
В проекта „Център за компетентност“ участват 7 партньорски организации – трите технически университета, СУ „Климент Охридски“, Институтът по роботика с филиал и в Пловдив, Институтът по електроника и Централната лаборатория по приложна физика на БАН.
„През 2023 г. вече активно ще се работи с фирмите, ще се създават стартиращи предприятия и ще се обучават младите хора“, обясни проф. Илия Железаров- ректор на Технически университет Габрово, който е водеща организация по проект „Център за компетентност интелигентни мехатронни еко и енергоспестяващи системи и технологии“. „По този проект имаме най-големия брой асоциирани партньори. Тук са най-многото фирми от индустриалната част на България – Пловдив, Стара Загора, Казанлък, Габрово. Ценна за всички инфраструктура, защото обединява интересите на науката и бизнеса и фокусът е в партньорството. И в това партньорство това, което много други организации и проекти пропускат, са младите хора – студентите, докторантите. Те ще могат да идват тук и работейки било то в София, Габрово или в Пловдив, да проверят какво са направили на тази изключително ценна апаратура, защото за партньорите това е безплатно. Така помагаме на всички, затваряме цикъла“.
От миналата година функционира и Изследователски център по мехатроника и нанотехнологии, разположен в т.н. „чиста стая“. В нея запрашеността е намалена от няколко милиона частици до 100 000, благодарение на хепафилтри. „След разработване на даден материал или технология за него тя се трансферира в индустрията под различни форми, за които фирмите предоставят метални продукти и материали за поставяне на специално нанопокритие, което ги прави устойчиви на корозия и износване. Имаме вече много опит“, обясни доц. Лиляна Колаклиева, директор на Централната лаборатория по приложна физика.
Важна подробност в работата на научната общност е, че в контактите си с бизнеса и индустрията още от самото начало, тя продължава да бъде активната страна, която търси и гради надеждни партньорства, утвърждавайки действената връзка между науката и бизнеса.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..