В Пловдив археолози започнаха последния етап от разкопките на върха на Небет тепе, където пластовете история отвеждат до дълбока древност, още през пети век преди Христа до Османския период. Проучва се югозападната част на обекта.
Той е част от големия проект „По крепостните стени на Филипопол” , който включва и Източната порта, но там работата е вече на ниво реставрация. Повече от 8 милиона лева ще бъдат вложени за социализацията на тези археологически паметници, като над 6 милиона е безвъзмездното финансиране от оперативната програма „Региони в растеж”.
Преди година, когато стана ясно, че община Пловдив е успяла най-после да спечели финансиране за проекта , заместник-кметът с ресор "Култура, археология и туризъм" Пламен Панов подчерта, че съхранението на Небет тепе е отговорност към бъдещите поколения, а това е „актът за раждане на Пловдив", по думите му.
„Да се разхождаш между скалите на върха, да стъпваш по останките от градежите и да разглеждаш отвисоко сърцето на древния град е наистина уникално усещане“, разказа ръководителят на разкопките София Христева. Тя още като ученичка в близката хуманитарна гимназия била запленена от това място.
София Христева припомня, че проучвания на района е имало и през 2016 .
"Сега трябва да проучим една полщ от 80 кв.м. , където се надявам да доразкрием една късно антична сграда, която е регистрирана още през 2017 година при проучвания", посочи Христева.
" За разлика от другите тепета, това е било в рамките на града през цялото време, тук е кипял живот. А Небет тепе означва Стражеви хълм, тъй като тук е била цитаделата на средновековния Филипопол", каза Камен Станев , който е от Кирило - методиевския научен център към БАН и също отдавна проучва обекта.
Камен Станев посочи още, че по време на обществените обсъждания на проекта е надделяло становището археологията на Небет тепе да бъде експонирана, а не надграждана и по възможност да бъдат адекватно представени градежите от различните епохи, без никаква бутафория. Предвижда се да има осветление, мecтa зa oтдиx и туристически център.
Още по темата в звуковия файл.
На 18 април отбелязваме Международния ден за опазване на паметниците на културата . Денят се чества от 1984 година по решение на ЮНЕСКО. На този ден отдаваме дължимото на националното ни наследство, почитаме хората, отдадени на каузата за опазването му, което е изключително отговорна роля. 18 април е повод да се привлече общественото внимание във..
Влизаме в едно уютно ателие на творец, то е разположено на малка уличка в Капана, в него работи Йорданка Георгиева. Тя се завръща в България през 2022 година, след дълго време, в които живее и работи на остров, разположен някъде между Великобритания и Франция. Художничката рисува символа на християнството - рибата и вярва, че арттерапията помага..
Осем творчески работилници, изложби, лекции и литературен куиз включва проектът „От Аз-буки до Изкуствения интелект“ на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. До края на април в библиотеката ще се открият калиграфска работилница под ръководството на художничката Захарина Петрова от Нов български университет и ателие по цианотипия –..
Съвместна изложба на двадесет автори ще бъде представена в пловдивската галерия “Резонанс” днес от 18 часа. Шестнадесет от тях са завършили Националната художествена гимназия “Цанко Лавренов” в Пловдив през 1995 година, а четирима от участниците са техните преподаватели по специални предмети. Юбилейната изложба е посветена на 30..