Съхраняването на биологичното разнообразие е една от целите, които си поставят страните от Европейския съюз в рамките на така наречената Зелена сделка. Тук плановете стъпват на Стратегията за биологичното разнообразие на Европейската комисия, която има хоризонт до 2030 година. Основната ѝ цел е в това десетилетие да се трансформират най-малко 30 на сто от европейските сухоземни площи и морета в ефективно управлявани защитени зони, както и връщане на най-малко 10 процента от земеделските земи към многообразни особености на ландшафта.
България има добра досегашна позиция в постигнатото по съхраняване на биологичното разнообразие, смята Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на Световния фонд за дивата природа за България. В същото време, според нея, се бавят решения, необходими да ефективното управление на защитените зони:
Гръбнак и основа за постигане на целите и за биоразнообразието и за климата е европейската екологична мрежа „Натура 2000“. У нас имаме цели 341 зони от тази мрежа. Те заемат около 35% от територията на страната. Тоест България е един от лидерите в ЕС по опазване на съществуващото биологично разнообразие.
В същото време обаче управлението на мрежата и нейното формализиране се бавят. Издаването на заповедите за местата е много закъсняло.
Как политиците оценяват ефекта от еврофинансирането на проекти за опазване на биологичното разнообразие-Владислав Панев от „Демократична България“:
Парите за биоразнообразие, които идват от Европа, са малко. Между другото този сектор би трябвало да бъде един от приоритетните, които да бъдат финансирани от еврофондове, доколкото там пазарният принцип е доста по-трудно да се измери.
Какви политически решения трябва да се вземат от следащото Народно събрание за опазването на биологичното разнообразие-Кристиян Вигенин от БСП:
Смятаме, че е редно санитарната сеч и промишлената сеч, както и залесяването в държавните гори, да се контролират от държавата. Трябва да има и компенсаторно залесяване на територии, засегнати от незаконни сечи и изграждане на нова пътна инфраструктура.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..