В читалището на село Житница тази вечер премиерно ще бъде представено първото печатно издание на Българо-италианския речник, писан на ръка преди 175 години от отец Маурицио да Кастелацо. В него, освен разчетен, ръкописният труд с около 3 500 думи, е придружен от езиковедско изследване и коментар.
Това е най-старият българско-италиански речник, открит досега. Той се пази в хранилището на Националния исторически музей в София. А печатното издание – с думи от бита и лексика за животни и роднинските връзки - му вдъхва нов живот, като го превръща в общодостъпно и "разказва" за българите-католици от 19 век. Книгата е дело на гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева от Института по български език при БАН.
„Чрез старите думи ние можем да видим един друг поглед на хората към живота“ – казва изследователката. Тя подкрепя тезата си с няколко примера, сред тях - за думата „трудолюбив“ обяснява:
„По италианската дума чалостин, с която е преведена и в която е залегнала турската дума чал-връх, ни навява мисълта, че трудолюбието идва от това да предолеем някаква височина, някаква трудност. Но чисто метафорично чрез тази дума ние виждаме едно друго измерение на трудолюбието, което в днешното „трудолюбив“ просто отсъства. Нямаме тази височина, с която да се измерваме.“
А за „благодарник“ посочва, че днес си служим само с негативната част на думата, докато отец Маурицио е описал като благодарник човек, който е способен да изрази благодарност.
„Какво ни пречи да се вдъхновяваме от това словотворчество и да четем речници?“ – пита изследователката, като подчертава, че според нея няма по-благодатен инструмент за развитието на езика от това.
Тя е категорична, че книгата, която излиза от печат сега, не е само за езиковеди и историци и може да вдъхнови всеки. А от срещата в Житница очаква, че хората ще се зарадват, ще чуят гласовете на своите баби и дядовци и ще преоткрият връзката с тях. Причината е, че отец Маурицио пристига като свещеник у нас през 1844 г. и е живял и работил в Житница и Дуванли в продължение на 12 години. Думите, събирани от него, са били живият език на предците им.
Интервюто с Магдалена Абаджиева може да чуете в звуковия файл.
АМТИИ обединява изкуството и природата в поредица от събития от днес до 11 октомври, като превръща емблематични пространство в центъра на Пловдив в зони за изкуство и култура. Проектът на Академията, обединяващ философията за симбиоза на природните науки и дизайна на човешките отношения, е озаглавен „Пермакултура – пространства и изкуство“...
Галерия SIGNA представя изложба живопис на проф. д-р Кирил Божков по случай неговия 60-годишен юбилей. В пространството на галерията авторът гостува за пети път с оригинални творби. Безспорен талант, опитен художник и преподавател, проф. Божков е добре познато име в страната и чужбина. За себе си творецът казва: „Това съм аз, когато съм..
Рок настроение и високи температури в последния слънчев септемврийски ден, когато любимата банда Б.Т.Р. закри сезона в етнографски комплекс „Дамасцена“. Със зрелищен концерт момчетата от Б.Т.Р отново се раздадоха за публиката и пожелаха успешно развитие на новоучредената едноименната фондация. На 28.09.2024 г. на сцената в комплекс..
Държавна опера –Пловдив открива симфоничния сезон с голям концерт в Дома на културата "Борис Христов". Диригент е Григор Паликаров, а солисти са Мичо Димитров и Виктор Тренев. Програмата включва - Панчо Владигеров - Песен из „Българска сюита“ оп. 21, Георги Златев - Черкин – „Севдана“, Пабло Де Сарасате – „Цигански напеви“, Камий..
Днес отбелязваме Международния ден на музиката и поезията 1 октомври. Реконструкция на български обичай и музика от XVI век показват в Eтнографския музей. Този проект е вдъхновен от сведението на един немски пастор от средата на ХVІ век, изпратен на дипломатическа мисия в Османския двор, който наред с всичките интересни сведения за..