Дедево празнува на Свети Дух с нов заслон под Стария дъб

Птича песен и далечен лай – това чуваш, ако избягаш само на 30 км от Пловдив в Родопите. На 1060 метра надморска височина планината е прегърнала центъра на село Дедево и го е смълчала. И само българските знамена по прозорците на къщите говорят, че тук има живот.

Все по-малко местни хора

"Живеят само възрастни", потвърждава Ваня Лазарова. Намирам я в старата наследствена къща на семейството й. Казва, че пъпът й е хвърлен тук, където е тръгнал родът й по майчина линия. Открила е следите му 7 поколения назад. "От един Андон, когото Даскала открива в Самоков и го води за ученик в неговото училище тук". Този Андон се харесал с една дедовска мома и така останал в селото. А днес известната Даскалова къщата е с пробит покрив и се руши.

Малко над нея срещам Катя Христева. Тя има своя теория за проблема с рушащите се къщи в българските села: "Хората нямат желание да обитават къщите си. Или възможност. Не знам. Но според мен проблемът е с многото хора. Може ли една къща да е на 10 човека? И падат. Тъжно е."

Преданието за началото на Дедево

На Свети Дух обаче Дедево е готово за веселие. Кметският наместник Иван Арамазов разказва, че този ден е свързан с началото на селото: "През ... година. Имало две махали. Стадото на един овчар, обаче, все се губело около един ручей с много хубава вода. И той решил, че тук трябва да остане и да направи селище. На това място е построена преди 99 години църквата, където днес празнуваме. И аязмото се казва "Св. Дух" също. А нашите предци са решили на този ден да е църковният празник на Дедево." 

Празникът на Свети Дух преди и днес

Миналата година заради корнавируса празник на Св. Дух не е имало, но пък за днешния отец Димитър се е подготвил с тържествена служба в стария параклис, а за курбана е осигурена 70 килограмова овца. За него винаги се извива опашка, разказва 81 годишният дедовчанин Борис Папазов: "Има винаги хора, чуват по радиото, вестниците, предават на близки и се събира опашка. Но в делнични дни е пустош. Аз бях последният ученик тук. Преди 50 години. Те после бутнаха училището".

Наборите, които още живеят в селото, обаче, понякога се събират в пенсионерския клуб на кафе, което струва 40 стотинки. И нищят живота и политиката. "Повече за живота говорим. То политиката - какво да ни интересува. пенсиите и да ги увеличат с 5 лева - на нас вече ни е все тая. За младите е важно. Тук кандидат за депутат не съм виждал в последните години. Бих му казал да възроди селото, но то и да се възроди, кой ще дойде, освен за почивка..."

Бъдещето на Дедево - сюжетите на местните

Кметският наместник, обаче, смята, че Дедево може да се развива, особено ако се използват природните му дадености. Тук, според него, може да се направят възстановителни бази за хора, които работят в "замърсените" производства.

Въздухът и сега привлича туристи в няколко къщи за гости. Чак не е за вярване, че селото има и 22 вилни зони, които през лятото се пълнят с хора. Валентин, внукът на последния ученик в Дедево, обаче, е категоричен, че заради природата млад човек, като него, може да дойде на разходка, но да живее - не: "Няма  забавление за младите. Като стана на определена възраст, може би".

А за Катя и Ваня селото няма лесно да се обезлюди, колкото и да намаляват местните. "Тук имам къща за гости и на хората определено им харесва съчетанието на старото с новото", споделя Катя. А Ваня допълва: "Селото няма да си отиде, защото все на някого пъпът ще му е хвърлен тук".

Заслонът

И за да продължат и занапред да се срещат на Свети дух всички, които живеят в Дедево и го обичат, до параклиса и аязмото - точно под 300 годишния дъб - днес ще бъде осветен заслон.

Чуйте репортажа в звуковия файл.