"Повече от всякога Европа, която е лидер в науката, има нужда да се превърне в в лидер в иновациите. Иновациите пък трябва да намират своето приложение в индустрията", каза в Пловдив еврокомисарят по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел. Тя отбеляза, че въпреки пандемичентата година, с усилията на ЕП и ЕК бюджетът на „Хоризонт Европа“ вече е 100 милиарда евро, а на „Еразъм плюс“ 28 милиарда евро.
Българският еврокомисар бе гост на церемонията, с която във филиала на Техническия университет се откри Центърът за компетентност "Интелигентни мехатронни, eко- и енергоспестяващи системи и технологии", финансиран по Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж.
Партньори в този проект са Техническите университети в София, Габрово, Варна, Софийският университет “Св. Климент Охридски”, Институтите по роботика и по електроника на БАН, както и Централната лаборатория по приложна физика на Академията. Асоциирани са и бизнес партньори.
Това е и основната цел: трите страни на„триъгълника на знанието“ – образование, научни изследвания и бизнес да работят заедно.
Във всички научни звена вече има направени инфрастуктурни подобрения, внедрено е и ново оборудване, вече има и десетки публикации на изследователите в лицензирани научни издания. сподели проф. Въльо Николов – директор на Пловдивския филиал на Техническия университет.
За целите и ефектите на проекта допълниха колегата му от Габрово проф. Илия Железаров и ректора на ТУ проф. Иван Кралов, които акцентираха върху ункикалната техника, които ги прави лидери в иновациите, върху реализацията на младите и инженери и увереността, че съвсем скоро това няма да само научен център, а място за трансфер на технологии. Реплика за държавно и еврофинансиране отправи и ръководителят на проекта проф. Райчо Иларионов. Според него центровете са нещо вълшебно, но по- важното е те да продължат да се развиват.
В отговор еврокомисар Мария Габриел сподели, че още с първата покана за проекти по Зелената сделка има увеличение във финасирането, което се дава на страните от Източна Европа по програмата „Хоризонт Европа“.
А новата програма се базира на три стълба. Първият е подкрепа за младите учени и ключово е взаимодействието между науката е бизнеса. Петте мисии са друга новост. Те имат за цел да допринесат с решения за някои от най-големите обществени предизвикателства - за 100 неутрални по отношение на климата градове до 2030 г., добро състояние на почвите и храните, добро състояние на океаните, моретата и крайбрежните и вътрешните води , адаптиране към изменението на климата, 3 милиона спасени животи от ракови заболявания.
Абсолютна новост е Европейският иновационен съвет, с който за пръв път се финасира самият бизнес. Бюджетът му е 10 милиарда евро, като 70% от него са за малки и средни предприятия.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..