"Идеята за това, до каква степен имаме основания да продължаваме да спорим чие е наследството на светите братя Кирил и Методий, не е идея на българската страна и на европейската хуманитаристика. Много отдавна има аргументи в подкрепа на тезата за българския характер на Кирило-Методиевия език. Важното е обаче да помислим как и доколко успяваме да промотираме и да защитим тази идея. Тя е от изключително значение за развитието на българистиката в света, от която държавата има интерес“. Това заяви проф. д.ф.н. Чоржета Чолакова – ръководител на катедра „Славистика“ в ПУ „Паисий Хилендарски“ и главен редактор на академичното издание „Славянски диалози“.
По думите й, за целта трябва да съществува държавна политика, защото едва ли има университет в света, който сам би проявил желание да изучава българистиката.
На провелата се скоро конференция, организирана от Съвета по чуждестранна българистика към БАН, участниците са успели да се убедят в „изключително добрата перспектива за развитие на българистиката в света, представена достойно от Китай до Албания“.
Проф. Чолакова подчерта, че развитието на българистиката трябва да се мисли в две основни посоки, които са взаимосвързани - университетската българистика и българистиката като научно-изследователско поле. Специалистите е важно да бъдат стимулирани, а държавата трябва да осъзнае, че трябва да бъдат създавани и добри възможности за обмен. „Всяка добра идея може да се реализира само при подходящия субективен фактор и се надявам ръководните нива, от които зависи реализацията на тези идеи, да поемат отговорност“.
В държави, които са като че ли самоизолирани, заради спецификата на езика, като Чехия, Унгария, Полша, където няма активна употреба на интернационални езици, водеща е ролята на държавата. Там се организират изключително важни и многобройни форми за промотиране на собствения език и култура, заяви проф. Чолакова.
Тя уточни, че през следващата година в Прага предстои да бъде проведен поредният конгрес на чуждоезична литературоведска бохемистика в чужбина – изключително престижен форум. В него участват не само чуждестранни, но и чешки бохемисти и става изключително продуктивен обмен на контакти, въз основа на които могат да се осъществяват различни инициативи и да се мисли за съвместни проекти.
Проф. Чолакова бе категорична, че ако не бъдат създавани от държавата обективните предпоставки за научни контакти, не могат да се очакват резултати.
„Моят призив е да се възстанови прекъснатата традиция за провеждане на конгреси по българистика, които да събират изследователи от целия свят с аргумент, че българският език се изучава навсякъде по света и не трябва да се разчита единствено на личния ентусиазъм на учените. Това да бъде работеща система за активно сътрудничество в сферата на образованието и науката, въз основа на които да се очаква и повишаването престижа на българския език и култура“.
Проф. Чолакова подчерта, че появилото се през 2004 г. списание „Славянски диалози“ – издание на ПУ „Паисий Хилендарски“, вече може да бъде намерено и в дигиталната среда.
„Направихме възможното то да стане по-достъпно от всички българистични среди, които могат да ползват българския език като език на културната и научната комуникация. Факт е, че то привлича и учени от чужбина и преводачи, редактори и автори, за да поддържат този духовен мост, чрез който единствено може да се осъществява обменът на идеи“.
Проф. Чолакова бе категорична, че в сферата на идеите между учените не съществуват проблеми и се осъществява диалог. Проблемите идват, когато тези идеи трябва да получат някаква прагматична реализация.
Чуйте повече от звуковия файл:
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..