Срещу дезинформацията - с образование и обективни медии

Основната цел на тази специална парламентарна комисия е да излезе с предложения за законодателни промени и регулации в сферата на ограничаване на дезинформацията, фалшивите новини, намесата на чужди страни в изборния процес на страните – членки и опитите да се променя общественото мнение, обществените нагласи в посока, в която други „центрове“ извън ЕС биха искали да видят промяна. Какво можем, заедно, разбира се, с големите платформи – Фейсбук, Инстаграм, Туитър, Ю-туб, с които поддържаме постоянен контакт, защото видяхме, че не е достатъчно само кодът на поведение, който те доброволно са подписали и трябва да спазват, но трябва да има и определени законодателни промени.  Ние сме изключително притеснени, че такива „играчи“ като Русия, Китай или някои ислямски организации опитват да променят обществените нагласи в страните-членки на ЕС чрез фалшиви профили, групи в социалните мрежи и да прокарват техните интереси като ги представят в полза на части от обществото на съответната страна.

В наши дни през интернет и социалните мрежи разпространението на всякаква информация е изключително бързо, а злоумишлената дезинформация нанася щети, ако не се противодейства адекватно, смята евродепутатът Андрей Ковачев:

Какво трябва да се направи? Разбира се, че става въпрос и за критично мислене, образование, подпомагане на обективната журналистика. Защото много основно е правото на собствено мнение, когато разбира се то е в рамките на закона, но не и на собствени факти! Фактите са такива, каквито са. Те не могат да бъдат според мнението на някои променяни, защото не отговарят на реалността.  Поради това, че много потребители са млади хора, трябва да се наблегне на образованието, което трябва да бъде към критично мислене. 

Как може да се разобличи невярната или откровено измамна информация? Как се разпознава тя, често под формата на фалшиви новини? Защо хората са склонни да им вярват?  Коментира проф. д-р Росен  Стоянов, преподавател по политически комуникации в Нов български университет:

Ако се опитаме да дадем отговор и някаква рецепта, можем да кажем – чрез образование и образованост. Разбира се, трябва да свикнем да търсим потвърждение на дадена новина от различни, независими един от друг източници. Да отсяваме във времето и пространството онези медии, които са доказали лоялността си към обективност, безпристрастност и истина. Това е трудна задача за обикновения потребител, но ние трябва да залагаме основно на новите, младите поколения, да работим постоянно със тях. И разбира се, ако говорим за дигиталното пространство, никога не трябва да се доверяваме на непознати сайтове.

Защо хората толкова предпочитат да се доверяват на фалшивите новини?

Цялата тази дезинформационна кампания или тенденция в последно време става все по-хибридна, по-префинена и изтънчена.  Тя се насочва вече и към хора с по-висок образователен ценз. Често остава незабележима, защото не инаги е задължително да е лъжовна.  Един път е достатъчно просто да ни въведат в заблуда, да ни дезориентират. Но едно е ясно – хората са склонни да вярват на фалшиви новини, защото просто не ги разпознават като такива. Защото са склонни да вярват на новините по принцип.  В този смисъл, липсва критично мислене, нещо което основно трябва да съграждаме у колкото се може повече хора около нас. И поради тази причина нашата обща цел е, в някакъв смисъл на думата и будителска.  Затова моето скромно мнение е, че никога няма да се случи ситуация, в която да няма нужда от професионална журналистика.