Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лейди Странгфорд в паметта на село Радилово

| обновено на 22.04.21 в 15:50
8
Бившата болница на лейди Странгфорд в Радилово, където се помещава посветената й експозиция.
Снимка: БНР

Лейди Емили Ан Смит, виконтеса Странгфорд, по известна, като Лейди Странгфорд далеч не е само име на улица в Пловдив и София, лице на паметна плоча или паметник, а е била истински човек, който е дишал, работил и живеел, както се казва, в името на някаква кауза. 

По моминско име е Бофорт, дъщеря на британския морски адмирал сър Френсис Бофорт, създател на скалата за измерване на силата на ветровете, Любовта на баща ѝ към настроенията на вятъра, изглежда е залегнало и в нейната природа, тъй като опънатите платна на авантюристичната ѝ душа я прекарват през целия европейски контитент, чак до България, където оставя основния отпечатък от жизнената си  дейност. 
Двутомният пътепис на Лейди Странгфорд
                                      
Съпругът ѝ лорд Пърси Странгфорд е дългогодишен дипломат в британското посолство в Истанбул и специалист по Източния въпрос. Подкрепя българите по време на борбата за църковна независимост. Смята се, че той е първият британски дипломат, който е разкрил пред английската общественост националната идентичност и култура на българите и предположил, че при залеза на Османската империя българите, а не сърбите, ще имат водеща роля в политиката на Балканите. В своите мемоари лейди Странгфорд пише: „Покойният ми мъж често е заявявал да направя това, което е възможно, макар и малко да е то, в полза на българите“.

След смъртта на съпруга си, от който приема титлата Виконтеса Странгфорд, Емили Ан Смит посещава България неколкократно, като създава редица болници и помага на местното население в едни от най-разломните времена в българската история - борбите за национално освобождение.

В историята на село Радилово името на Лейди странгфорд е записано със златни букви, тъй като тя спомага за възстановяването на населеното място, както и на целия район, в месеците след Априлското въстание.

Разговарях с Марена Вачкова – отговорник за Музейната сбирка в село Радилово, която сподели детайли за делото на английската благородничка в района. 

"След жестокото потушаване на Априлското въстание Лейди прави една голяма кампания, прави кореспонденция, пише до българските власти, до османските - те отговарят, че няма кръвопролития, а само леко се разбунтували българите. Обаче тя решава да дойде да види на място, събира средства и идва в България заедно с Джанюариъс Макгахан, Юджийн Скайлер и Уилям Гладстон. Така, напът за Батак, минават през Радилово и виждат че селото е напълно опожарено

Първоначално тя идва с цел да дари средства за дрехи и за храна, но когато вижда колко болни са хората решава да направи 6 болници - в Батак, Перущица, Радилово, Карлово, с. Петрич и Панагюрище. 
Болницата в Батак
"Лейди Странгфорд, освен помощ за болните, е оказвала и подкрепа на български сирачета да намират семейства в Англия. 

След като е свършила дейността си като болница, сградата в село Радилово е била кухня, училище, като сега вече е музей , посветен на историята на селото, както и на Лейди Странгфорд. 

Легендите предавани от старите към по-младите в селото, гласят че Лейди е пристигнала на бял кон в помощ на всички изстрадали в района от последствията на Априлското въстание. Тя казва, че ѝ прави много силно впечатление колко цивилизовани са българите и как всеки е чакал спокойно реда си, когато се е раздавала храна".

   

С тези думи Марена Вачкова ни разведе из прекрасната музейна сбирка, посветена на Лейди Странгфорд, кадри от която можете да видите във видеоклипа по-долу.

Историята на Лейди Странгфорд е белязана от желанието за помощ на бедните и болните. 

През 1887 г. Емили Странгфорд събира пари за построяване на болница в Порт Саид. Въпреки разклатеното си здраве тя заминава по море на 5/17 март, за да открие болницата, но умира на борда на кораба от мозъчен инсулт на 12/24 март. Нейното тяло е балсамирано в Неапол и след това изпратено в Англия, където е погребана на 6/18 април до гроба на нейния съпруг. 

Така завършва жизненият път на един благодател, който завинаги остава в съзнанието на българския народ.

Целия репортаж можете да чуете във звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54