Рестартирай Европа: COVID-19 и качеството на въздуха

Начaло на кризата с COVID-19

Преди малко повече от година, когато новият коронавирус се появи,  националните правителства масово предприеха мерки за пълно или частично затваряне на хората по домовете им, за да се ограничи разпространението му. Така, със спиране на производствата и силното намаляване на трафика, още през април 2020 година редица сателитни снимки показаха  изчистване на въздуха в населените места с развита индустрия. 

Боян Рашев, експерт по управление на околната среда и ресурсите, коментира: "Винаги, когато животът спре, спрем да караме коли, съответно - да има по-малко изгорели газове, и индустрията когато спре – няма как да няма временно изчистване на въздуха, намаляване не само на емисиите замърсители на въуздуха, но и на емисиите на въглеродния диоксид."

Това даде основания на здравни експерти да прогнозират, че в Европа страните, в които най-много хора ще бъдат спасени от смърт благодарение на по-чистия въздух, са Германия, Великобритания, Италия, Франция и Испания. В същото време заради подобряване качеството на въздуха се коментира избягването на 6000 нови случая на астма при децата. 

Болестите заради мръсния въздух

Каква е връзката на тези болести с качеството на въздуха, който дишаме, обяснява пулмологът и началник на Военна болница Пловдив д-р Ангел Гозманов: „Замърсяването на въздуха – дали ще бъде от естествени източници, или на базата на човешката дейност, води до увеличаване на газообразните, летливи и полулетливи  прахообразни частици във въздуха – като започнем от въглищен прах, арсен, хром, полициклични ароматни въглеводороди, азотен и серен диоксид, сажди". Всичко това, по думите му, води до увеличаване на кислородните и азотните радикали във въздуха, които са оксиданти, а те имат силно увреждащо действие върху клетките на дихателните пътища и на белодробния паренхим. 

"Така че изгарянето на биомасите в бедните държави и урбанизацията в индустриално-развитите държави доведе и до значително увеличаване на болните с бронхиална астма. Да не говорим за болните с хронична обструктивна белодробна болест, като това заболяване достигна до 3-то място по смъртност в  света след  исхемичната болест на сърцето и мозъчно-съдовата болест. Да не забравяме и белодробния карценом, който има корелация на риска и с астмосферното замърсяване“ - допълва Гозманов.

Измерване на качеството на въздуха в Пловдив

В град като Пловдив, който в периода 2007-2011 попадна начело в европейска класация на градовете с най-мръсен въздух на Стария континент, има два автоматични стационарни пункта за измерване на въздуха. Христо Ангелов, главен експерт в пловдивската лаборатория към Изпълнителната агенция по Околна среда, разказва, че когато въздухът е замърсен, още преди да погледне данните, го усеща: "Мирише ли ми на дим, както когато има смог – аз си казвам – ето, в момента най-вероятно има големи концентрации на фини прахови частици. Поглеждам и те наистина са над нормата."

Причини за замърсяването на въздуха в Пловдив и мерки

През 2017-та година община Пловдив спечели проект по Кохезионния фонд на ЕС, свързан с подобряване на качеството на атмосферния въздух. По него се установи, че най-голям виновник за замърсяването му – с над 60% - е отоплението на дърва и въглища. 30 на сто се пада на транспортните средства. Следват промишлеността и строителството. Начерта се и План за действие с мерки, които трябва да подобрят въздуха. 

Такова вече започва да се отчита, твърди Христо Ангелов. Но дали коронакризата е помогнала? „По отношение на Фините прахови частици имаше един период, когато започна локдаунът – март-април 2020, тогава сякаш се прочисти въздуха, но общо взето като ги погледнем двете години – си приличат“ - коментира Ангелов. 

Това е наблюдението и на еко-експерта Боян Рашев. Според него, причината е от една страхът на хората след локдауните да ползват обществен транспорт, и от друга – обедняването, което води до най-евтиното и замърсяващо отопление – с дърва и въглища.  

Може ли уроците от локдауна заради пандемията да са онзи трамплин, необходим за истински екорестарт на континента?

„Не. Едно такова нещо, като пандемия с множество смъртни случаи и спиране на икономиката на света, няма как да има позитивно въздействие върху каквото и да е. Освен краткосрочно по отношение качеството на въздуха. Ние, всъщност, трябва да искаме индустрията да заработи, защото иначе няма да имаме парите да си купим първо нови коли, и второ - по-чиста енергия“ - категоричен е Рашев.

На въпрос може ли Националният план за възстановяване от пандемията по някакъв начи на стимулира екоживота ни, Боян Рашев отговаря: „Ако Националният план направи така, че българската икономика стане по-силна и хората започнат да печелят повече – да, тогава ще имаме и по–чист въздух“.  

Според експертите, истински екорестарт на Европа е възможен, когато усилията за подобряване на въздуха - и от страна на властите, и на всеки отделен човек -станат осъзнато всекидневие.