През последните години „зелената“ политика навлиза все по-трайно в мисленето на европейците, а икономическата криза, породена от пандемията от КОВИД-19, показа, че доскорошните екологични и климатични предизвикателства могат да се превърнат и във възможности с развитие на Зелената сделка.
Над 70% от българите смятат, че климатичните промени и зелените политики са много важни и належащи. 10% смятат, че ситуацията е кризисна и трябва да се вземат спешни мерки, показват данните от проучване на Европейския съвет за външна политика сред 1007 пълнолетни българи, обясни Весела Чернева, директор на софийския офис на ЕСВП:
„Огромна част от българите – 85 %, смятат, че климатичните промени са важни, много важни за тях до степен на криза. Излиза, че българската политика е огромен длъжник на обществото, защото хората са доста по-напред като мислене и като очаквания, отколкото българските политици. Над 70 % от българите очакват, че мерките срещу климатичните промени трябва да бъдат приоритетни в политическите програми на партиите. Три четвърти от хората обаче не са информирани за българската позиция и биха искали повече дискусия от властта по отношение на това какво тя планира. Има и доста подозрения сред хората, че европейските фондове по Зелената сделка могат отново да бъдат разпределени за определени хора, така да се каже.
През последните години все повече европейски лидери и страни се обръщат към екологичните и климатичните предизвикателства пред ЕС, като се заделят все повече средства за решаването им, посочи екологът Георги Стефанов от Световния фонд за дивата природа:
„Науката безспорно доказа проблемите. Технологичните и природните решения са ясни. Политиците са заявили своята подкрепа и е въпрос на изпълнение през следващите години, за да може този приоритет, който Европа подкрепи в края на 2019 г. с европейската Зелена сделка, да се случи поетапно, плавно, икономически рентабилно.“
България в пълна степен може да се включи адекватно и да се възползва от Зелената сделка на ЕС, обясни още Георги Стефанов:
„В България, за съжаление, макар че е държава, която е предозирала сериозно своите вредни емисии, все още виждаме твърде много политически изказвания в сферата на популизма. Те предопределят България като държава, която не желае всъщност да се ангажира с внедряването на решенията по всички направления. Ние все още сме свидетели, че опазването на природата като изконно важно за всяка живо същество на планетата стои на заден план и въобще не е приоритет от гледна точка на бъдещото развитие на страната. Вярваме, че с амбициозните европейски цели и проекти във всички сфери – тук не говорим само за климатични промени, а и за земеделие, транспорт, индустрия, която трябва да се адаптира, е златният шанс на България да се адаптира, да навакса това дългогодишно изоставане в своето икономическо и социално развитие.
Част от икономистите обаче не са оптимисти, че екологичните и климатични предизвикателства ще се превърнат във възможности за възстановяването на Европа след КОВИД-кризата. Проф. Красимир Петров:
„Въпросът е кой ще плати за всички предизвикателства. Ще наложим данък върху лекарите или ще отрежем от пенсиите? Лесно е да се постави един проблем, но най-трудната част е да се намери неговото финансиране. В Европа Гърция е абсолютно банкрутирала, Италия и Испания – също. Данъците във Франция са над 50 % и Франция има огромни дългове, в скандинавските държави данъците също са над 50 %, с огромни натрупани дългове. Така че въпросът не е дали ще се справим с предизвикателството. Винаги и всякога първоначалният икономически проблем е как ще го финансираме. Това е проблемът според мен, с който Европа няма как да се справи. Единственото решение за подобен вид проблеми, който Европа както САЩ и Великобритания може да избере, е печатането на пари. Това, което ще виждат хората, са завишени цени на стоки, услуги, на храна, ток, вода и потребителски стоки.
Последните научни изследвания потвърждават, че разходите за производство на слънчева и вятърна енергия след няколко години ще бъдат по-ниски от разходите за производство на енергия от въглища и газ. В някои случаи слънчевата енергия е по-евтина от електрическата, смятат още учените.
В рубриката ни „Добро утро, ден!“ тази седмица гостува известният актьор, режисьор и сценарист Алексей Кожухаров. Още от ранна детска възраст той се ориентира към актьорската професия, а първата си житейска роля изиграва, когато попада в казармата, но не иска да става танкист. Споделя, че винаги има какво да прави. Но с усмивка припомня..
Националният изпълнителен съвет (НИС) на СДС на свое заседание е взел единодушно решение да подкрепи правителството на коалиционните си партньори - ГЕРБ, защото това се налага в момента. Това заяви в програма "Точно днес" евродепутатът от ЕНП, седесар и началник на кабинета на президента Петър Стоянов Илия Лазаров. Той припомни, че подобна..
Изслушването на ДАНС и службата за разузнаване породи повече въпроси отколкото отговори и още повече съмнения. Това коментира за Радио Пловдив местният депутат от „Възраждане“ Ангел Георгиев за изслушването на шефа на ДАНС за забраната на собственика на „Ботев“-Пд Антон Зингаревич за влизане в България. Той обаче направи уговорката, че не..
В първия работен ден на новото правителство стана ясно, че кадровите промени ще започнат от вторник. До тогава Съветът за съвместно управление ще обсъди предложенията на партиите за новите назначения, като последната дума ще има премиерът Росен Желязков. Как ще се разпределят кадрите на отделните партии, ще има ли взаимен контрол по..
Какво може да очакваме от избраното редовно правителство? Новата коалиция и заявеното управление ще внесе ли стабилност и ще отговори ли на очакванията на хората? Според политолога Петър Чолаков дали кабинетът отговаря на очакванията, ще покажат първите социологически сондажи. "Моята прогноза е, че това правителство ще стартира с много ниско..