Всяка една промяна, над която човек не може да осъществи контрол повишава тревожността. Страхът не е само за нашето здравословно състояние и за нашите близки. Тук се намесва един фактор, който все по-осезаемо се наблюдава, а именно – страхът от социалната промяна. Така психотерапевтът Елена Атанасова от КОЦ-Пловдив коментира промените в живота ни, настъпили след появата на COVID-19.
„Тук говорим за едни икономически компоненти. Това е един период, който продължава една година. Хората започват да се тревожат за това как ще могат да продължат напред, как ще си плащат сметките, липсва усещането за стабилност и сигурност, което при всички положения повишава тревожността“, каза Елена Атанасова.
Жертви на страха са и хората с хронични заболявания
Всяка една промяна като увеличаване броя на заболелите или на смъртните случаи повишава тревожността. Неяснотите около Националната кампанията за ваксинация, липсата на ваксини също са фактори, водещи до психологически последици за уязвимите групи.
Изостряне на стреса има и при хората с онкологични заболявания, допълва Елена Атанасова.
„Хората не трябва да пренебрегват в никакъв случай профилактиката. Ако не обръщаме внимание на здравословното си състояние заради страха това след себе си може да доведе до усложняване на определени състояния“, допълва специалистът.
Пандемия е един трдуден педиот, в който сигурността и стабилността ни се срутват. Ако преди години психолозите са наблюдавали една консолидация на взаимоотношенията между хората в момента се отчитат много случаи на единично спасяване и оцеляване. Освен в обществото този процес се наблюдава и в семействата.
За последната една година се отчита увеличаване на разделите в семействата, случаите на домашно насилие и влошаване на взаимоотношенията между хората.
„Самата пандемия отключва постравматичен стрес, който е доста продължителен и от там нататък може да се наблюдават едни по-влошени взаимоотношения, не само по отношение на домашно насилие, но и свързани с раздели на двойките и влошаване на отношенията“, допълни още Елена Атанасова.
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Взетите днес проби са само и единствено от засегнатите стопанства с констатирано заболяване чума по дребните преживни животни. Колегите от областната дирекция в Пазарджик са взели 315 проби от 105 животни във Велинград , съобщи в интервю за Радио Пловдив д-р Даниел Денев от отдел "Здравеопазване на животните" към Българската агенция по безопасност..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно