Ново издание на сборника на доц. Владимир Янев

"Анекдоти и истории от Древна Гърция" - така се нарича сборникът, съставен от доц. Владимир Янев и издаден от "Летера", чието трето издание е вече в книжарниците.

Сборникът с анекдоти и ис­тории от Древна Гърция е съставен въз основа на гръцки и римски източници, на творбите на Херодот, Тукидид, Диоген Лаерций, Плутарх и Монтен, на изследвания от прочути някогашни и съвременни изследователи. Писаното от тях е представено съобразно изискванията на анекдотичния жанр – с лаконична сюжетност, остроумно, твърде често сентенциозно звучащо.

В различните раздели са обособени анекдоти за отделните творци – от Омир и Хезиод до лириците и художниците на Елада; за прочутите седем мъдреци; за философите; ораторите; за държавниците от древния свят. Последната част съдържа историите и крилатите изрази на спартанците.

Извличани от различни източници, събирани и обработвани няколко десетилетия от преподавателя в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” Владимир Янев, анекдотичните истории предизвикват и смях, и размисъл. Те са жизнерадостен вход към вечния свят на литературата, изкуството, историята, философията, политиката, мъжеството.

За доц. д-р ВЛАДИМИР  ЯНЕВ

Изтъкнат български литературовед, критик и писател, дългогодишен преподавател в ПУ „Пайсий Хилендарски“, автор на десетки литературовезчески книги,
двуезични поетични издания и книги за деца и юноши.

Последната му книга ВЪЗКРЕСЕНИ МИГОВЕ, издадена пред 2020 г. от издателство  „ЛЕТЕРА“, съдържа есеистична проза „с истории и размисли, родени от желанието да сторят хората по-малко чужди един на друг и малко повече вгледани в себе си през увеличителното стъкло на спомени и книги“ (Вл. Янев).

Роден на 26 януари 1950 г. в Пловдив. Завършва българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1972 г. Учител по български език и литература в Неделино, Златоград, Пловдив. От 1981 г. преподава в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Лектор е по българска литература в Санктпетербургския университет от 1995 до 2000 г. Член на Съюза на българските писатели, на българския ПЕН център.

Автор на литературоведските книги „Живея и препрочитам“ (1990); „Признати и непознати“ (1999); „Христо Смирненски. Маскарадът и Празникът“ (2000; ІІ преработено издание – 2008); „Да прочетем заедно“ (2002); „Българският литературен авангардизъм“ (2002); „Българска литература след Първата световна война“ (2002); „Живият разказвач Николай Хайтов“ (2007); „Литературният Пловдив от ХІХ век до наши дни“ (2008); „Въвеждане на безпределното. Погледи към българския авангардизъм. Погледи към изтекло и текущо“ (2009); „Прозрения. Записки по българска литература“ (2017).

Издал е двуезичните поетични книги „Приписки по свещени камъни. Петербургска поема / Приписки на священных камнях. Петербургская поэма“ (1999; 2005, електронно издание на ЕИ „Liternet“); „Петербургски стихове / Петербургские стихи“ (1999); „Петербург. Стихотворения и поеми / Петербург. Стихотворения и поэмы“ (2009), както и стихосбирката „Любов от миналия век. Ретролирика“ (2009). Автор на „Цигулката на Енгр. Строшени огледала“ (2000; 2006, електронно издание на ЕИ „Liternet“) – 3 фрагментарни новели и 3 поеми, спектакъл по нея „Скоростта на мрака“ в студентския театър „Алма алтер“ – София, реж. Николай Георгиев; „Съдържания. Разкази и още нещо“ (2000; 2008, електронно издание на „Литературен свят“); „Втора цигулка. Строшени херми“ (2007); „При Златната река. Думи за Георги Богданов“ (2008) – в съавторство с Иван Митев; „На границата с безграничното. Пътешествия по своя литература“ (2010).

Публикува книги за деца и юноши: „Чудо не, ами чудо. Приказки за вълшебства“ (1994); „История на световната литература, разказана за деца и юноши“ (1994 – т. 1; 2003 – т. 2); „Световната литература, разказана за деца и юноши“ (2006; ІІ преработено и допълнено издание – 2010, т. І – ІІ). Автор на хумористичните „Анекдоти и истории за Древна Гърция“ (1994, ІІ преработено и допълнено издание, 2012); „Ние сме за „Локо“ Пловдив“ (2001); „Големия(т) Хълм. Казармени истории“ (2004); „Живи души. Енциклопедична поема в първо лице за множествени числа“ (2006).

Рецензия от писателя ПЕТЪР КРАЕВСКИ

БЛЕСТЯЩ ПЪТЕВОДИТЕЛ В МЪДРОСТТА НА ДРЕВНИТЕ ГЪРЦИ

Чудесна е тази книга на доц.Владимир Янев “Анекдоти и истории от Древна Гърция”. Препоръчително четиво, особено за по-младите, които все още не са дръзнали да поемат по слънчевия път на познанието. Авторът, очевидно с дългогодишен, къртовски труд, е събирал през годините усмихнатата мъдрост и мъдрия смях на античността, ровил се е в различни източници, обговорил е анекдотите с блестящи коментари, дал е въвеждаща информация за всекиго - от епиците Омир, Хезиод, Езоп… през лириците Тиртей, Архилох, Симонид… историците Херодот, Тукидит и Плутарх, скулпторите, художниците, седемте мъдреци, които са повече от десет, философите Питагор, Хераклит, Демокрит, Платон, Аристотел… ораторите Горгий, Исократ, Демостен… държавниците Темистокъл, Перикъл, Алкивиад, Александър Велики… та чак до спартанците. Това е и структурата на книгата “Анекдоти и истории от древна Гърция”. Между тези повече от 200 страници откриваме прозрения, които звучат съвременно и днес. Ето един по-кратък цитат:;

Попитали Сократ:

-  Кое е най-доброто учение?

-  Това, което предизвиква ненавистта на глупците!

И още един цитат:

- Ушите ти са се сраснали с езика! - укорил Зенон един твърде бъбрив младеж.И за да бъде по-ясен, казал: - Имаме една уста и две уши. Като са ни създали такива, боговете са ни подсказали, че трябва да слушаме двойно повече, отколкото да приказваме.

Колко съвременно звучат тези думи! А те ми напомнят, че трябва да бъда кратък, защото и моите уши са две, а устата една, въпреки, че от друга страна, имам десет пръста, с които чаткам по клавиатурата - основна причина за логореята на съвремието, струва ми се. Но да оставим този опит за майтап. Не мога да не цитирам обаче малка част от предговора към книгата, където доц. Янев припомня казаното от един мъдрец: “Не критикувай никого за глупостта му! Получавайки от тебе полза като от приятел, той ще те намрази като враг”. В тази връзка, ако имам някаква критика към изданието, тя е, че ми се иска то да бъде още по-богато, по-илюстрирано, по-луксозно, което ме навежда на мисълта или по-скоро на надеждата, че авторът не е прекратил своите търсения в избраната насока и в третото издание ще открием нови проявления на гръцката духовитост. А, както казва Дерида, цитирам по памет, “всички сме гърци”. Не в нихилистичния смисъл на “антибългари”, разбира се, а в една по-широка трактовка - като наследници и на тази цивилизация.

Нарушавайки съвета на Зенон, ми се ще да добавя и това, че веселата анатология на античната мъдрост е, може би, първото стъпало, което по достъпен начин въвежда неизкушените все още от четенето в съкровищницата на хуманистичната мисловност. А тези, които вече са поели по слънчевия път нагоре, ще могат да й се наслаждават по всяко време, общувайки с най-ярките представители от “великото мнозинство” на мъртвите по пътя към самите себе си.

“Анекдоти и истории от Древна Гърция” на доц. Владимир Янев е оформена стилно, ненатрапчиво, с вкус.

Предговор от книгата

ПРИЯТЕЛИ МОИ,

Няма вече истински приятели!

Така обичал да започва поученията си Аристотел.

С което предговорът трябва да завърши.

Не свършвам обаче. Само не смейте да ме критикувате поради това, приятели мои. Защото веднага ще проличи, че не сте чували казаното от един мъдрец:

Не критикувай никого за глупостта му!

Получавайки от тебе полза като от приятел, той ще те намрази като враг.

Разбрахме ли се?

– Да! – утвърждавате вие.

– Нищо не сте разбрали – репликирам ви аз с думите на друг мъдрец, – истинското разбиране е радостта в очите, а не кимването с глава!

Надявам се да зърна радостта в очите ви – предлагам ви весел вход към мъдростта.

А ако съвсем изненадващо около този вход не се стъл­пят читатели?

Тогава ще се утешавам като Стратоник, чиято школа била украсена със статуите на деветте музи и Аполон. Когато го попитали колко ученици има, музикантът отвърнал: “С боговете – дванадесет!”.

Но аз най-сетне трябва да престана да пиша този предговор. Тук ми помага поетът Теокрит, който се отказал от писането, защото не можел, както искал, а не искал, както можел.

Свършил работата и предговора –

Владимир Янев