Расте желанието за ваксиниране, най- силно сред възрастните хора

Расте декларираното желание за ваксиниране, коментират от "Галъп интернешънъл болкан" на базата на данни от изследвания, които показват картината към началото на всеки месец, последното от които е в периода 22 февруари -1 март сред 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.

Ако към началото на януари и към началото на февруари 27 на сто са искали ваксина срещу коронавирус, а 48 процента са били против, то сега 36 на сто декларират желание, а 41 процента са против, т.е. "ножицата" между искащи и неискащи се затваря в полза на желаещите ваксина. Спада и делът на колебаещите се - от 24 на сто преди до 20 на сто сега. 3 на сто отговарят, че са ваксинирани.

Демонстрираното през медии активизиране на ваксинирането - без значение от конкретните детайли - е дало известен резултат, разбира се, все още, той е далеч от оптимален, а и не са малко очевидните проблеми в процеса, коментират анализаторите. Те посочват, че не бива да се пропуска и наблюдението, че част от нежеланието за ваксиниране идва и от факта, че още преди месец можеше да се отчете, че поне 1.5 милиона пълнолетни българи вече се прекарали вируса - от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса вече е осезаемо по-сериозен.

Най-силно искат ваксина най-възрастните, според данните.

Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчаване на ограниченията. Вероятно, влияние оказва и фактът, че към момента на провеждане на изследването, говоренето от страна на властите бе по-скоро успокояващо, смятат от "Галъп". Заради това, мнозинство от българите се изказват принципно за все по-леки мерки. Към началото на март 55 на сто са принципно за по-леки мерки, а 32 на сто - за по-строги. Останалите се колебаят.

Данните, разбира се, съдържат и известен пожелателен компонент, уточняват анализаторите. Отношението към мерките зависи от цялостния фон с броя случаи в страната и говоренето около тях. Колкото повече са случаите, толкова по-боязливи са хората. Определящо е обаче и отношението на властта - когато тя говори успокояващо, това има видимо отражение, отбелязват от "Галъп". Изследователският опит от есента пък показа, че, с ескалацията на напрежението в болници и интензивни отделения, обществото самостоятелно стига до идеята за по-твърди мерки. Случаят в момента обаче явно не е точно такъв, или поне засега, допълват те.

Според анализаторите вероятно и заради либералния режим у нас, оценката за начина, по който България се справя с коронавируса, остава по-скоро благосклонна. 46 на сто казват, че страната ни се справя добре, а 42 процента - зле. Има и известен процент, които не могат да определят.

Благосклонното отношение към изпълнителната власт по отношение на коронавируса обаче не се пренася буквално върху нейния общополитически образ, отбелязват от "Галъп" и допълват, че когато мисли за политика и икономика, а не за вируса, българинът мисли доста критично към оперативната си власт. Тази критика, според анализаторите, отива най-вече към изпълнителната власт, докато президентът запазва досега ролята на контрапункт.

В края на един мандат и в една предизборна година е един от моментите, в които личното доверие в политическите фигури става важен фактор, особено важно за равносметките е да се отчете доверието в трите ключови позиции - президент, председател на Народното събрание, премиер, коментират изследователите.

Те отбелязват, че президентът Румен Радев вече няколко години остава с положителен личен рейтинг/ доверие минус недоверие/. Според "Галъп" от известно време насам, той е и единствената такава фигура у нас и практически всички други популярни политически фигури у нас са с минусов рейтинг. В момента рейтингът на Радев е +24. Идентично се движи и институционалният рейтинг на президентството.

Една от фигурите със сравнително добри показатели за доверие е Цвета Караянчева: 17 на сто. При нея недоверието е по-голямо от доверието (рейтинг от -51), но това е стандартната ситуация за български политик. Караянчева е всъщност с доверието на политик от "златната среда", ако се правят подреждания - в тях винаги начело са политици, които са "отгоре и отстрани" на всекидневния политически процес или имат "институционален бонус", а в дъното са най-отдавна познатите политици, обобщават анализаторите. Разбира се, буквалното класиране на личности според доверие и рейтинг не е удачен подход - пред различните длъжности стоят различни задачи с различна степен на риск от загуба на доверие, уточняват от "Галъп".

Една от фигурите с най-сериозно доверие в страната е Бойко Борисов: 23 на сто. Рейтингът е минусов (-41), но все пак Борисов завършва и третия си мандат като една от харесваните политически личности у нас. Това в голяма степен се дължи на сравнително твърдата подкрепа, която партия ГЕРБ разви в годините, коментират анализаторите. Според тях в немалка степен се дължи и на ситуационните "добавки" доверие, които Борисов получи в първия етап на коронавируса у нас. Тези добавки не са повишили доверието към политика Борисов, но със сигурност са помогнали то да не стигне до критични нива, след като през лятото спадна.

Нужно е винаги да се отбелязва, че доверието обикновено не е мерило за успеха на работата на даден политик, изтъкват от "Галъп", като поясняват, че обикновено тежките реформи, например, са свързани със загуба на лично доверие. Хората от по-малки политически сили, имат и по-ниско доверие. И традиционно, различните опоненти на дадена партия свидетелстват недоверие спрямо нейния лидер. Важно е да се напомня, че рейтингът (доверие минус недоверие) следва да се наблюдава с известна условност - доколкото еднакъв рейтинг могат да имат и фигури с висока разпознаваемост и фигури с почти никаква разпознаваемост. Важно е също да се напомня, че доверието не е равнозначно на електорална готовност, уточняват изследователите.

Доверието в Националния оперативен щаб за борба с коронавируса се движи заедно с вълните на вируса - когато страхът е висок, и упованието в Щаба е високо. През последния месец 46 на сто отговарят с "да" на въпроса дали имат доверие на Щаба, а 35 на сто казват "не".

Равносметката от последната година показва, че обобщеният образ на здравните власти у нас е по-скоро добър, може би - и защото те са възприемани като в известна степен отдалечени от политиката, коментират от "Галъп". Факт е обаче, че българите традиционно показват доверие и в "алтернативните" разкази по темата - както редица изследвания назад във времето показаха, отбелязват още анализаторите.