Рестартирай Европа: Младежката безработица заради COVID-19

Младежката безработица - от финансовата криза до COVID-19

За първи път през това хилядолетие безработицата сред младежите в ЕС се откроява като сериозен проблем след финансовата криза през 2008-2009-та година. След мерките за справяне и овладяването на процеса, КОВИД 19 отново го катализира, засягайки всеки шести младеж, по данни на Европейската конфедерация на профсъюзите. В цифри това е 17,1 на сто, като ръстът е именно в страните, засегнати по време и на финансовата криза. И ако тогава в Източна Европа и България безработицата се е явявала повече като проблем в предпенсионна възраст, как е сега коментира депутатът Радан Кънев, член на комисията по заетост и социални въпроси в Европейския парламент:

„С все по-задълбочената интеграция на България в общо-европейския трудов пазар виждаме този феномен на младежка безработица и в нашите държави. И по-ниските нива на заетост, и по-ниското заплащане, непулното, несигурно работно време, различните форми на заетост, които не гарантират нито достатъчно доходи, нито достатъчно социални придобивки, нито наличието на здравно и пенсионно осигуряване“.

Без работа

Пловдивчанинът Васил Вичев изпитва това на гърба си. С 8 годишен стаж като готвач в успешен ресторант, още през миналия март, когато у нас е обявено извънредно положение заради ковид 19, се налага да излезе в неплатен отпуск.

„И така до май месец. Не получихме помощи от държавата и останахме без доходи“.

Още в този период много от младежите точно в секторите на туризма, ресторантьорството и увеселителните заведения започват да се регистрират в Бюрата по труда. Николай Димитров, началник на отдел „Услуги по заетостта“ към Регионалната служба по заетостта в Пловдив обобщава, че от началото на корона-кризата до края на този януари около 26 хиляди младежи в страната са регистрирани като безработни. Това са 35 на сто от ползващите услугите на Агенцията по заетостта. В Пловдив и областта за същия  период регистрираните безработни до 29 годишна възраст са общо 3052-ма души.

В търсене на доходи 

„От март 2020 г. до края на януари 2021-ва младежите, постъпили на работа,  са 1593-ма, като 874 са устроени на пазара на труда с посредниците на Бюрото по труда.“ 

Васил, който не е част от статистиката на Бюрото по труда, сам търси да се измъкне от кризата и така заминава за морето. Там работи на две места, за да се възстанови финансово.

„За съжаление, тази година по Северното Черноморие нямаше туристи и работа и не постигнах целите, които си бях заложил. Прибрах се в Пловдив и започнах работа отново като готвач в друг елитен ресторант,  но отново бяхме затворени и прунудени да излезем в неплатен отпуск. Този път държавата отпуна помощи с програмата 24 лв. на ден за декември и 75 % от бруртната запалата за януари“.

Васил е от младежите, които действат гъвкаво и в очакване на продължаваща криза в сектора се насочва към работа в хотелите. 

Препоръка на Европейския съвет

Активност и гъвкавост ще са сред основните качества, които ще трябва да насърчават и държавите-членки на ЕС у младите хора. Това заляга в приетата миналия октомври от Европейският съвет Препоръка за засилена младежка гаранция - мост към работни места. Как ще го правят в Бюрата по труда?

„Приоритетните мерки включват такива за създаване на работни места, както и различни начини за повипшаване на активността – като консултации, предоставяне на съвети, застъпничество, професионално образование и обучение – по-специално чрез чиракуване или т.н. дуално обучение. И чрез обмен на добри практики ще се цели засилването на съществувщите мрежи за млади предприемачи на национални и местно развнище“ - обяснява Николай Димитров.

Допълнителни средства от Европейския социален фонд

И ако всичко това трябва от разписани идеи да се превръща в реалност, в Европейския възтановителен план, в следващия многогодишен бюджет на ЕС и конкретно в бюджета за тази година се правят усилия една част от средствата по Европейския социален фонд да се насочат специално за справяне с младежките проблеми, казва Радан Кънев:

„Един процент, който е от порядъка на една четвърт от сумите по Европейския социален фонд да бъдат задължително отделяни – особено в страните с висока безработица – само за проблема на младежката безработица и за постепенното укрепване на младежката гаранция –една дългосрочна политика на ЕС, чиято цел е в обозримо бъдеще да няма млади хора, които едновременно да не учат и да не работят“.

Уроци за бъдещето

Как ще се разпределят тези средства зависи от националните власти, допълва евродепутатът. Той споделя мнението и на редица експерти в областта на заетостта, че Ковид 19 само ускори процеси на трудовия пазар, като нарастване на дистанционната работа и дигитализацията на икономиката. Всеки от тях - изискващ разлчини компетенции и точно затова цъкащ като часовников механизъм за заетостта, ако не се действа навреме с мащабни инвестиции в образованието.

Репортажът може да чуете в звуковия файл.