Най-новият проект на Аграрния университет в Пловдив е насочен към Европейски научни мрежи и получава финансиране от МОН, съобщи ректорът проф. Христина Янчева. Тя отбеляза, че тази седмица са били домакин на мащабен уебинар на Европейската комисия, посветен на изследванията на агро-хранителните системи. Целта е да се уточнят приоритите и възможностите на нашите университети пред Европейското научноизследователско пространство 2021-2027 г.
"В Пловдив ще се изгради добра инфраструктура и ще се подобри капацитета на учените в нови области със средства на ЕК", уточни проф. Янчева.
Заместник-ректорът проф. Владислав Попов съобщи, че започват работа с Тракийския университет и БАН по мащабния проект „Плантхелт“. Той е пряко насочен към състемно изследване на растителното здраве и ще усвоят предпроектно - 50 000 лева от Европейската комисия през тази година. Работи се съвместно и с УХТ - Пловдив по друг проект, който е от Националната научна програма: "Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот".
Предстои в Пловдив да се изгради централна лаборатория „Плантхелт“ с помощ на новата оперативна програма „Наука и иновации“ за 17 млн. лева. Ще се изследват културните видове, които се използват в селското стопанство и почвения микробиом.
Паралелно АУ с още три висши училища работят по Националната научна програма до 2022 година по темата здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот.
В Пловдив ще се обособи и регионален хъб (няколко живи лаборатории) за агро-хранителните системи, защото регионът е естественото място за подобна инициатива.
Презентацията наречена "Живи лаборатории: България като регионален хъб за взаимодействие между наука, индустрия и образование" е на проф. Попов, който е представител на България в постоянния комитет за аграрни науки в ЕК.
Работата на учените е в пряка връзка със Зелената сделка на ЕК, където се цели намаляване на химията в земеделието и увеличаване на площите за биологично земеделие в Европа до 25 %. В България едва 4 % от площите са заети от биоземеделие.
Парламентът гласува новото правителство на страната. Трудно сглобената коалиция утвърди кабинет с представители на трите групи в НС - ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН. Мнозинството бе постигнато с участието и на ДПС-ДПС. Наш събеседник е депутатът от БСП - Обединена левица Иван Петков . Той каза, че може да се говори за компромис при сформиране на това..
Съставянето на правителството е някакъв вид постижение със самия факт, че е редовно след 7 пъти избори и 9 месеца след последния редовен кабинет, коментира журналистът от "Медиапул" Стояна Георгиева. По нейните думи е рано да се каже как коалицията ще се отрази на участниците в нея. Мантрата на ГЕРБ още отпреди изборите, че Бойко Борисов трябва да е..
Тепърва правителството и новият ресорен министър трябва да се фокусират върху ясна преценка за състоянието на цялата система в сектора на железниците. Достатъчно се е говорило само с лозунги, както е от последните години. Железопътният транспорт е приоритетен за Европа, а у нас практически той е по-зле отколкото е бил преди 30-40 години...
Какво можем да очакваме от кабинет с премиер Росен Желязков и тръгваме ли по нов път, който да затвържадава европейската ориентация на България? Темата коментира в програма "Точно днес" доцент Татяна Буруджиева, политолог и университетски преподавател. Тя изрази надежда, че днес ще се направи крачка към нормализация на политическите процеси в..
Има разум в промените на съдебния закон, но те са фокусирани върху настоящата ситуация. И несъмнено целят елиминирането на Борислав Сарафов. И тук, някои мои опоненти, твърдят, че не може да се прави закон за един човек. Да, но когато този човек се е превърнал в еманация, в емблема на системните и структурни проблеми в една институция, то..