Да не забравяме, че локдаунът рано или късно, ще свърши

Може ли да се направи паралел между времето на локдауна, в което сме в момента, и предхождащото го преди това време на нарастващия бърнаут - прегряването от прекалено много работа. И как се отразяват върху психиката ни. 

Психиатърът д-р Веселин Герев,припомни, че причините за двете състояния са различни, докато бърнаута е преди всичко въпрос на личен  избор и носи удовлетворение от работата, то локдауна не зависи от нас, а са наложени обществено-политически ограничения. 

Докато при първия локдаун за около месец,  хората си починаха, наспаха се , успокоиха се, декември и януари имаше бейби бум, сега ситуацията се променя. 

Затварянето на хората в къщите , въпросът за избора между да се ваксинира, или да не се ваксинирам,  обтяга отношенията между хората, и принципа на трите осмици, динамичният ни стереотип  по осем часа работа, сън и почивка, вече е променен.

И това започва да води до промяна на напрежението в агресия, не само словестна, но и физическа.

В практиката си психиатърът има случай, когато една двойка четири пъти отлага сватбата си. И тогава идват мисли в депресивна насока, даже в окултна.

Само пожелание е, дори когато работим в къщи, да се обличаме както за работа- това не помага, каза още д-р Герев, остават си пижамите, в къщи си говорим с машините, някои хора вече не могат да се изразяват, всеки се е капсулирал в страха си от заразата , прекратил е общуването с приятели, което често са предхождали отиването при психолог, или психиатър, и оттова децата ще пострадат най-много. Те, както и всички ние, имаме нужда от емпатия, особено при състояние на емоционален срив. 

В този момент е най-важно да разберем, че това състояние е временно, трябва да рационализираме страховете си и да разберем, че това нещо рано, или късно, ще свърши.  

Интервюто с д-р Веселин Герев е в звуковия файл.