Демографска криза, образование и рестриктивни мерки в пандемията

Европейската комисия представи зелена книга, с която да се постави началото на широк политически дебат относно предизвикателствата и възможностите, свързани с демографската динамика на европейското общество, конкретно  неговото застаряване.

Дубравка Шуица, заместник-председател на Комисията, отговарящ за демокрацията и демографията, заяви:

„Независимо от огромните предизвикателстава на сегашната пандемия, ние живеем по-здрави и по-продължително. Само по себе си, това е забележително постижение, казва тя.“

В доклада за въздействието на демографските промени на Еврокомисията от миналия юни се отбелязва, че  Кризата разкри много слабости в тази област и трябва да се преосмисли практически целият обществен живот през следващите десетилетия. Какви са социалните и психологически измерения на стресовата обстановка от последната година, най-вече сред младите хора и отражението на ограничтелните мерки – коментира психологът от Пловдивския университет, проф. Веселин Василев.  

„Негативна, тревожна можем да я наречем, демографска тенденция се наблюдава в цивилизования свят не отскоро, а доста отдавна. В страните, в които културното равнище, благосъстоянието на населението и прочие е по-ниско, се наблюдава изключително бурно демографско развитие.  За разлика от държавите, в които благосастъянието е на високо ниво, режимите са демократични и улесняват съществуването на хората, се наблюдава изключително ниско ниво на човешко възпроизводство.“

Какъв вододел се оказа тази Пандемия?

„Отдавна съм на мнение, че тази необуздана, либерална демократичност е наслоила у хората желанието да правиш абсолютно всичко каквото ти се поиска и всяка регулативна намеса да се приема едва ли е като непоносимо ограничение. Но все пак – мярката на цивилизованост е способността на хората да се съобразяват, не само със своите импулсивни желания, ами и със цивилизационните норми и други подобни неща. Пандемията открои някои проблеми, които обществото има, по-дълбоки отколкото ги виждахме в нормална обстановка, защото, очевидно няма готови решения“

Експертите посочват подрастващите, учениците  - малки и големи, като най-чувствителната група, повлияна от необичайната обстановка. Те се оказаха в най-стресова ситуация, с диаметрално променен достъп до образование. Разказва началникът на Регионалния Инспекторат по образованието в Пловдив – Иванка Киркова.

„Едва ли някой ще забрави тази ситуация, тази 2020-та година, когато трябваше в рамките на няколко дни да създадем организация  за преминаване на обучението в електронна среда. Тотална смяна не само на стила, а изобщо - на процеса, на всичко! И със страха – дали ще се справим и дали това е възможно изобщо.  Оказа се, че да, че ние можем да го направим.“

Видяха ли образователните експерти промяна в поведението на учениците – малки и големи?

„Няма как да няма – различните ученици по различен начин възприемат и преживяват. От една страна, това са различни възрастови групи, а от друга – индивидуални харакерни черти. Някои от учениците разгърнаха своите способности. Когато питахме учениците какво ги подтиква да искат да се върнат в училище, те казаха – приятелите и госпожата!  Така че, няма как социалните контакти да бъдат забравени и загърбени. Със сигурност ситуацията ще бъде преодоляна, вярвам в това!“