Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Данте Алигери, втора част

„Следвай своя път и нека хората говорят каквото искат“ – казва великият поет Данте Алигиери. Собственият му път обаче е обусловен от произхода, рожденото място и бурното историческо време. 

Семейството на Данте е благородническо, но с поизтъркано лустро. Дядото и бащата на Данте дават пари  под лихва, но Данте мрази лихварството и му отрежда жестоко наказание. В „Ад“ лихварите са Седмия кръг - лежат на поляна с нажежен пясък, а отгоре им се сипят пламъци. Майката на Данте е от богат и влиятелен род, но умира рано. Когато е на 12, Данте е сгоден за 10-годишната Джема от изтъкнатия род Донати. Подобни уредени бракове са традиционни, правят се по специален ритуал, сключва се договор пред нотариус, а бракът се консумира реално след определена възраст. Задължително обаче той се сключва и наистина, иначе има доста неприятни последици, не само финансови, но често и кръвни. Така или иначе обаче, когато Данте е сгоден за Джема, той вече е дълбоко влюбен – само че в друга.

Данте е на 9, когато баща му го води на празник у съседите Портинари. Там момчето среща онази, която му става до живот – изумителната Беатриче. Красотата на 8-годишното момиче, облечено в червена рокля, го хваща за гушата. Той не може да промълви дума, а после започва да я попива – гледа и запомня всеки неин жест и изражение, вълнува се от всяка нова интонация в гласа, готов е да целуне цемята, където стъпва. „Ето божество по-силно от мен, то идва и ще ме владее“ – пише Данте в книгата „Новият живот“, посветена на историята с Бетриче. Разбира се, тя е и онзи дух, като посреща поета на портите на Рая и го развежда там. 

В нито една творба Данте не споменава жена си Джема, навсякъде е Беатриче. Да, не е сигурно че тя изобщо знае за него и любовта му, тоест, тя е точно муза, друга връзка те нямат. Подобна любовна история е типична за времето, тя сякаш е оживяла от прелестните песни на менестрелите и минизингерите. Възвишената платонична любов на Данте започва като трагедия - той страда по любимата, защото не не е с нея. Но после разбира, че подобна любов е дар от небето, че тя трябва да му носи не страдание, а възторг. И започва да я възхвалява, да я описва като ангел и да тълкува в метафизически смисъл нейната – а оттам и своята -  дълбока връзка с Рая. 

Когато чете за небесната любов на Данте към Беатриче, младият Петрарка се вдъхновява за своята собствена възвишено-платонично-поетична история с Лаура, от която се раждат най-прекрасни сонети. Но в реалността историята на Данте с Беатриче продължава в други измерения. Втората им среща е чак след 9 години. На моста на река Арно. Данте я вижда да идва насреща – най-красива сред групата приятелки, облечена в рокля, бяла като невинността…..той едва не припада. Това само разпалва чувствата му, въпреки че междувременно той се жени за Джема, а тя – за банкера дел Барди, ражда деца и умира едва на 24. 31 години след това, до смъртта му през 1321, Беатриче продължава да е муза на Данте. За него физическата любов няма голямо значение. Той само веднъж казва, че очите на Беатриче са „смарагдови“ и описва кожата ѝ, възприема я само като дух, като еманация на спасението - смята, че тя го пази от злите сили, застанали срещу него, че доброто, в която се е влюбил, прави самия него по-добър. И пише за любимата: „Тя има неизказана учтивост, тя е моето блаженство, тя е разрушителят на всички пороци, царицата на добродетелта и спасението“. 

Онова, което остава неизвестно за нас, е дали и доколко, освен красива и добра, Беатриче е и умна, тъй като самият Данте пише: „За една жена е по-добре да бъде красива, отколкото умна, защото мъжете виждат по-добре, отколкото мислят“. Като се замисля, няма как да се отнася за Беатриче, чиито ум той не знае, защото никога не е разменял дори думичка с нея. 

Освен от любов и писане, животът на Данте Алигиери се състои от политика. Флоренция е динамичен град, който забогатява с търговия, занаяти и финанси, но и става все по-тесен. Градът е привлекателен център за мнозина, в началото на 13 век там живеят около 10 000 души, в началото на 14 вече са 90 000. Флорентинците се пръскат из цяла Европа, а папа Бонифации VIII дори се дразни и казва иронично, че светът май е е съставен не от четири, а от пет елемента – земя, вода, въздух, огън и флорентинци. Но въпреки това в самата Флоренция е тясно. Флорентинците виждат като начало на своята история времето на Карл Велики, който завладява Северна Италия от лонгобардите, поделя Тоскана и я раздава на феодали, чиито замъци са на хълмовете край града. 

През 13-14 век обаче тосканските градове стават републики или тирании и притискат феодалите да се подчиняват на градската управа. Възникват конфликти, а противниците се ориентират към двете основни партии в Италия – гвелфи и гибелини. През този период най-големият конфликт изобщо в Европа е борбата за власт между папата и императора на Свещената римска империя и споменатите две италиански партии подкрепят съответно – гвелфите папата, гибелините – императора. По принцип се смята, че богатата аристокрация, феодалите и новобогаташите банкери са гибелини, а занаятчиите, търговците и бедните аристократи - гвелфи. Това делене е доста условно, има ред примери за обратното. 

Политическата принадлежност много често зависи от семейни традиции, от различни дребни обстоятелства като съседски вражди, както и от временни интереси, затова трябва да се внимава с обобщенията. Има и още – най-често в съседните градове, поради традиционните съперничества между тях, преобладават обратните нагласи. Всичко се усложнява допълнително, когато в един момент самите гвелфи се разделят на две партии - „бели“ и „черни“. Данте е от белите гвелфи и това му изиграва лоша шега, когато е глобен и изпратен в изгнание, а по-късно и осъден на смърт, така че никога повече не вижда родната Флоренция, за която страда.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Сграфитото на Димитър Киров отново заблестя

Общинският институт "Старинен Пловдив" приключи работата по втория етап на реставрацията на сграфитото "Захари Зограф" на Димитър Киров на ул. "Съборна" 39 в Пловдив.   Реставрацията е съобразена с международните професионални стандарти в областта и цели максималното запазване на автентичността и целостта на творбата. Всички дейности са..

публикувано на 07.11.24 в 16:12

Таню Митев по "Пътя на искреността" в Градската галерия

С  голяма ретроспективна изложба в Градската художествена галерия Пловдив отбелязва 80 години от рождението на художника Таню Митев – 1944-2020 г. Експозицията е озаглавена "Пътят на искреността" и се осъществява по инициатива на близките на твореца, който има собствен почерк  и място в артистичната история на Пловдив и България...

публикувано на 07.11.24 в 07:19

Започва международен форум по мениджмънт в изкуството

Повече от 50 изследователи от САЩ, Франция, Китай,  Казахстан и България ще вземат участие в XII издание на международната научно-практическа конференция „Управленски и маркетингови проблеми в изкуството“, организирана по традиция от катедра „Теория на изкуствата“ в АМТИИ.  Събитието е най-значимият научен форум в Източна Европа, посветен на..

публикувано на 07.11.24 в 07:10

Среща с Валентина Радинска в Дружеството на писателите

Литературна среща с поетесата, журналист и преводач Валентина Радинска ще се състои тази вечер от 18 ч. залата на Дружеството на пловдивските писатели.  Срещата ще води поетесата Стефка Тотева.  Радинска е автор на 9 стихосбирки и води курсове по творческо писане в различни учебни заведения.  Като общественик Радинска създава през 2002 г...

публикувано на 06.11.24 в 06:24

Премиера на стихосбирка на Яна Кременска в Пловдив

Премиера на стихосбирката „И сея тишина“ на поетесата Яна Кременска ще се състои днес в Пловдив.  Книгата ще представи Рамела Бохосян. Срещата с авторката е  от 18:00  в Литературен салон на читалище "Алеко Константинов" - Пловдив. Яна Кременска е родена на 09.10.1967 г. във Враца, където живее и работи. По професия е журналист.  Нейни..

публикувано на 06.11.24 в 06:22