Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Рестартирай Европа: Към Европейски здравен съюз

За да се противопостави на предизвикателствата в областта на общественото здраве и с цел по-бърза и адекватна реакция на глобални заплахи, каквато е пандемията от КОВИД-19, Европейската комисия стартира изграждането на силен Европейски здравен съюз (ЕЗС). В него всички страни членки се подготвят и реагират заедно на здравни кризи, осигуряват се иновативни медицински материали на достъпни цени, а държавите работят заедно за подобряване на профилактиката, лечението и последващите грижи за страдащи от различни заболявания.

Идеята за Европейски здравен съюз не е нова, тя бе лансирана още през април  от Атлантическия клуб в България, припомня Екатерина Димитрова от младежката секция на клуба. В отворено писмо до Европейската комисия те предложиха няколко идеи. „Сред тях бе уеднаквяване на медико-санитарните мерки в различните държави, за да няма пренасяне на заразата. Предложихме и повече тестване, за да се ограничава вирусът. Може да се преразгледа и системата за аутсорсване на различни бизнеси и услуги в ЕС в трети държави извън съюза, при стриктно спазване на строгите санитарни мерки“.

Целта на Европейския здравен съюз е да централизира вземането на решения при глобални кризи като настоящата, която изкара на преден план диспропорците между страните членки и различните отговори на заплахата. Проблемът е в съгласуването със всяка една държава в ЕС, коментира здравният експерт от ЕКИП Аркади Шарков.

По думите му ползите на България от такъв съюз са, че ще имаме достъп до решенията на централно ниво от много по-развити държави за това как би трябвало да се провежда всяка здравна политика при бъдещи епидемии и кризи. Другата полза е да се дадат права на Европейския център по контрол на заболяванията освен да дава данни, да дава и възможни решения. Третото, което е основно, но в България липсва, е това, което касае данните в целия ЕС по отношение на наличност на легла и наличност на персонал, подчерта Аркади Шарков. „В България все още въвеждането на здравна информационна система е на стартов етап. Едва преди месец, а трябваше може би преди 3 години, да се въведе електронната рецепта, какво остава за всичките останали елементи на системата“.

Има и известен скепсис за Европейския здравен съюз, който личи най-вече при проблема с доставката на ваксини за ЕС, посочи още здравният експерт Аркади Шарков.

Оказа се, че ЕК е поръчала недостатъчна бройка от ваксините, което става все по-голям проблем за ЕС. Великобритания успя да поръча голяма част от ваксините. Същото направи и Германия, макар и полулегално, защото ЕК се опита да забрани индивидуалните поръчки. С подобен тип действия централизацията показа, че не винаги е най-правилното решение“, допълни Аркади Шарков.

В България науката е на много високо ниво и може да помогне за развитието на Европейския здравен съюз, категорична бе проф. Диляна Вичева, заместник-ректор на Медицинския университет в Пловдив. По думите й университетът вече дава своя принос за развитието на новата програма. „От 2 години работим с Центъра за компетентност ПЕРИМЕД в колаборация с БАН и Пловдивския университет. Предстои регистрирането на патенти на базата на този център за компетентност“, обясни проф. Вичева.

Тя допълни, че по тази програма се изискват нови референтни лаборатории, които вече са изградени в МУ – Пловдив. На тяхна база се правят клинични изследвания, публикации с нови научни изследвания и биотехнологии. „Нашият университет вече е включен в национална програма за биотехнологиите и ние вече изпреварваме тези събития“, посочи проф. Вичева.

Европейският здравен съюз тепърва ще се развива и работи във връзка с изготвянето на Европейската здравна карта, категорични са специалистите. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Добро утро, ден!" с режисьора Петър Одажиев

Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър  Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември.  Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...

обновено на 22.11.24 в 16:47
Георги Киряков

Политическият процес е блокирал заради "домовата книга"

Все повече започва да се утвърждава идеята, че  блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след  ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да  не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели.  Каква е..

публикувано на 22.11.24 в 16:15

Оставаме предпазливи оптимисти за сухопътния Шенген

Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември.  Юлиана Николова от Портал..

публикувано на 22.11.24 в 15:59

Лидерско лицемерие пречи на партиите да се разберат

 "При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен  експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..

публикувано на 22.11.24 в 11:22

Енергетиката ни е болна и ако не я оздравим, ще страдаме

България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна.  "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..

обновено на 21.11.24 в 16:39