Като непроницаема и неразбираема за българския избирател определи българската изборна система , което е и причина у нас нищо да не променя, Божидар Чеков, журналист и писател, който през 1968 г. по време на чешките събития бяга от България и оттогава живее във Франция. За първи път се връща в страната през 1991г. и оттогава идва често в страната. Винаги гласува в България. Има издадени пет книги.
Защо във Франция никой не оспорва честността на изборите и не говори за манипулации, докато у нас този спор не се е променил повече от 30 години. И се пази мълчание, никой не говори за това, коментира Чеков.
Според него между основните причини е изискването за партиите, които кандидатстват, да представят 3000 подписа и ЕГН-та на хората, а това е възможно само за тези, които са на власт, които имат връзка с предприятия и общини. Нови играчи не могат. А не е здравословно 11 години да си на власт несменяемо, това го няма никъде в Европа. Трябва нови хора, нова кръв, иначе в политиката нищо не се променя. Във Франция е достатъчно партиите да подадат по едно заявление и това е всичко. Също във Франция партиите, които кандидатстват за избори, са от 5 до 10 , а в България са 100. И как да е ориентират хората в дългите списъци от 70 сантиметра за кого да гласуват, така лесно стават грешки.
Съществуването на институция като ЦИК е излишно, смята Чеков, във Франция няма такава, и у нас тя по-скоро затъмнява, отколкото да осветлява изборите, както е и с "Информационно обслужване" на Михаил Константинов. Има ЦИК само във Москва. Това не е демокрация.
Журналистът посочи като проблем и възможност за манипулации и начина на броене на бюлетините. Докато във Франция това е напълно прозрачно, той разказа, че с поискано от него разрешение той е водил в изборна секция във Франция български телевизионен екип, който свободно наблюдава броенето на бюлетините, там това е напълно прозрачно, всеки гражданин може да наблюдава процеса, то у нас, това е абсолютно непрозрачно.
Според Чеков това е особено сериозно за гласуващите в чужбина българи, които са около 30 процента, те гласуват и не знаят, че след това, гласовете им отиват и се броят от ЦИК, който прави каквото си иска, при закрити врати, никой не вижда как става това. И ето ти бат Сали с 800 гласа става депутат.
Във Франция много по-строго се следи адресната регистрация и няма "мъртви души", каза още Чеков, а тук от 30 години "мъртви души" гласуват. Значи системата основно е сбъркана.
За тези избори е ясно, че не е възможно да се осъществи промяна, но това, което трябва да се промени, е изборната система у нас, за да се променят и изборните резултати.
Цялото интервю с Божидар Чеков е в звуковия файл.
Община Пазарджик ускорява процедурите по създаването на Общинско предприятие „Чистота“. Темата ще се дискутира на 22 април, когато е публичното обсъждане на проектобюджета на общината за тази година. Бюджетната рамка e 186 млн. лв, от които близо 5 млн. лв. са отделени за новото общинско предприятие "Чистота". То ще осигури по – голям..
Само за пет дни – на 7 април и на 11 април тази година в териториалния обхват на община Кричим, по републикански път III-866 Девин – Кричим – Стамболийски отново са паднали скални маси, съобщи кметът на общината Атанас Калчев. "Засега няма жертви. Но докога ще разчитаме на чудо?"възклукна Калчев по повод напоредния инцидент. Не претендирам да..
Важно е родителите да запазят спокойствие, ако се наложи да оказват първа помощ на децата си и едва след това да предприемат действия. Това коментира д-р Борислав Дренски – неонатолог от екипа на УСБАЛАГ "Селена", които проведоха обучение как се реагира при ситуации, застрашаващи здравето и живота на най-малките. Форумът има за цел да..
Петица от последните 3 гимназиални класа да освобождава учениците от държавни зрелостни изпити (ДЗИ). Това предлагат от синдикат "Образование" след проведено национално проучване по два приоритета в образователната система – дефицитите на учениците в първи клас и ефективността държавните зрелостни изпити. Инициативата е в контекста на очаквани..
За нас беше изключителна чест да пътуваме до Антарктида, все пак бяхме заедно с нашия бележит учен проф. Христо Пимпирев. Беше като сбъдната мечта, оправдаха се всичките ни очаквания за това изключително място, разказа в предаването "Точно днес" главният уредник от Природонаучния музей в Пловдив Кристиян Владов . "Нашата работа бе много..