Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци – Пинк Флойд, трета част

| обновено на 06.01.21 в 17:46

Някои смятат точно „Тъмната страна на луната“ за най-великия албум на „Пинк Флойд“, включително заради фантастичната обложка – кристална призма на абсолютно черен фон, която пречупва лъч бяла светлина и го превръща в цветен спектрален поток. 

В списание „Ролинг стоун“ един критик го описва като „изискан албум с текстурно и концептуално богатство, който не само те кани, но и изисква /съ/участие“. „Мелъди мейкър“ пак са по-критични, особено към първата страна, която описват като „напълно объркана и трудна за следване“. Светът обаче пощурява и The Dark Side of the Moon изкачва върхове в класации и продажби, които не напуска до днес.

„Някои търсят в този албум връзки с Космоса и подобни дивотии. Няма нищо такова, той е насочен изцяло навътре, към тъмната страна на човека“ – казва Дейвид Гилмор. The Dark Side сякаш концентрира всички типични за „Пинк Флойд“ подходи. Стремежът им към съвършенство личи не само по обложката, а също и по звука, който е куадрофоничен. С пълна сила се разгръща и склонността им да вплитат в музиката звуци от околния свят, да използват най-модерните изобретения - педали, усилватели и други джаджи, които правят звука им толкава специфичен. 

В това отношение обаче е важно, че, за разлика от други, които се увличат просто от новостите и затъват в техниката, Флойд използва всичко с мярка, само колкото е необходимо, за целта, която са си поставили. The Dark Site е изцяло концептуален албум – друга типична характеристика на групата. И на всичкото отгоре, по време на турнетата им сценографията, светлинното и лазерното шоу, което разгръщат, вече наистина достига впечатляващи измерения. И след цялото това съвършенство, те намират начин да направят нещо още по-велико – Wish you were here.

Wish you were here е посветен на Сид Барет и по време на записа става странна случка. В студиото влиза човек с изцяло обръсната глава, включително веждите, сяда кротко в един ъгъл, слуша известно време и си тръгва безшумно. Не, не е призракът на Сид Барет, а сам той. Но никой не го разпознава и чак когато изчезва, Гилмор пита – ама това не беше ли Сид. А останалите се колебаят. Това е последната им среща с онзи, когото призовават отново да заблести като луд диамант. И е вторият албум на групата, в който ясно се виждат две главни неща – Роджър Уотърс се превръща в лидер, като поема до голяма степен композирането и изцяло текстовете на песните, а Дейвид Гилмор се превръща в разпознаваемия глас и китарен звук на „Пинк Флойд“. Всичко това се затвърждава в следващия албум – Animals, Животните.

Точно покрай работата върху Animals в групата започват да се усещат все по-силни напрежения, свързани с това кой с колко материал е допринесъл за албума, какъв финансов дял после е получил за приноса си, такива неща. Пианистът Ричард Райт коментира нещата така: „По това време Роджър наистина започна да вярва, че е единствения творец на групата, че само заради него ние още вървим напред, егоизмът му започна да се засилва и човекът, с когото се конфронтира най-много, бях аз“. 

Да, основата на албума наистина е изградена от Роджър Уотърс., Тя е свързана с неговите социални нагласи и се базира на „Животинската ферма“, книгата на Оруел, в която чрез жестокия животински свят се представя още по-жестокия човешки. В този албум кучетата, водачи и пазачи на обществото, лаят, вият и насаждат страх, агнетата от стадото просто блеят, а прасетата, които управляват всичко, грухтят и летят между комините на една лондонска електроцентрала, която се прочува заради присъствието си в знаменитата обложка.

А след всички тези животни, които не са животни, през 1979 идва и The Wall, Стената. В този двоен албум чрез героя Пинк Роджър Уотърс отреагира личностните си проблеми – от загубата на баща си през ВСВ, превръщането на Сид Барет в сянка и собствените му докосвания до лудостта, та чак до илюзорното желание на всеки истински левичар да се превърне в диктатор, за да подобри живота на хората.

Това де факто е реалният край на великата група „Пинк Флойд“ – 6 години, преди де юре да се разпадне. През 1985 Уотърс, Гилмор, Райт и Мейсън издават заедно още един албум – The Final Cut. Макар доста добър като цяло, в него сякаш се усещат неистовите усилия на момчетата дори за това да се гледат взаимно. И закономерно, този албум никой вече не го брои сред най-великите, те си остават 4 – напълно незабравими.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Великите европейци - Алън Александър Милн

На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Да, чувал съм, че според някои Малкият Принц на Екзюпери например звучи прекалено романтично, дори леко лигаво. Срещал съм объркани души, които не просто не харесват, а направо не понасят историите за Алиса на Луис Карол. Единственият човек обаче, който със сигурност не е..

публикувано на 04.04.25 в 12:25

Проф. Георги Каприев гостува в "Срещи"- те тази събота

Много са въпросите, които проф. Георги Каприев поставя в книгата си "Българските разломи".  Аз си избирам ето този -защо преходът ни склерозира в трудна за променяне структура?  И наистина ли всичко, което ни се случва днес, е още от началото на българската обществена тъкан?  Защо ни липсва духовен аристократизъм??? Слешайте розговора в предаването..

публикувано на 04.04.25 в 10:21

Петя Доненчева открива изложба в ГХГ

Младата пловдивска художничка Петя Доненчева открива изложба маслена живопис в Градската художествена галерия. Представя 74 картини, които са рисувани през последните 4 години.  Платната разкриват свят, в който се съчетава класическият натюрморт  с емоцията на съзерцателния пейзаж. Характерни за Доненчева са наситените цветове. Изложбата носи..

публикувано на 04.04.25 в 06:42

„Диоклецианополис – кръстопът на времето“ започва в Хисаря

Античният фестивал „Диоклецианополис – кръстопът на времето“ се открива днес в Хисаря. Това е второто му издание като тази година ще бъде посветен на един от най-вълнуващите аспекти на всяка култура – храната и гастрономията. Диоклецианополис, познат със своето богато историческо наследство, ще възкреси традициите на древните цивилизации, които..

публикувано на 04.04.25 в 05:39

Неда Антонова с нов роман за едно пътуване по ръба на живота

В ЕС един от всеки 5 смъртни случая (сред 15-19 годишните) е причинен от умишлено самонараняване – и това е втората (след транспортните произшествия) най-разпространена причина за смърт сред тинейджърите. В България средно по едно дете на ден прави опит за самоубийство, като 5% от опитите завършват с трагичен край.  Темата силно провокира нашата..

публикувано на 03.04.25 в 09:00