Постът е лишен от смисъл, когато е имитация на отказ

„Постът е нещо, което всяка година се повтаря по едно и също време. По някакъв начин то променя потока на времето, на мислите ни, подсказва ни, че има време за празнуване и време за въздържане и по този начин налага една динамика, която ни казва, че не всеки ден е празник. Има дни, в които трябва да си малко „по-прибран“, затворен в себе си“. Това  заяви  д-р по богословие Мариан Стоядинов.

По думите му, пандемията, както и всяка болест, е нещо подобно – прекъсва обичайния ред, прекъсва плановете ни, налага ни друг ред на очакване, като появата на ваксина например.

„Постът е репетиция за живота, в който не всичко е константно. Постът е тренировъчен процес, който ни кара да се въздържаме от неща, без да сме принудени да го направим, както болестта и страданието ни принуждават. Постът е подготовка за всичко, кето преживяваме и винаги ни казва едно и също“.

Мотивът за един пост е празникът – това, което следва накрая, осмисля това, което го предхожда. Важно е не въздържанието, само по себе си, страданието, а това, което вбъдеще осмисля това, което е днес.

Ние се спираме сега не заради самото спиране, а заради това, което следва. Тези наши крачки на страдание, на умора, имат смисъл, само, ако ги погледнем от  перспективата на утрешния ден.

Постът обаче е лишен от смисъл, когато се превръща в имитация на отказ от нещо и се прави, заради чистата механика, като не се влага в това смисъл.

„Аладин потрива медната лампа и се явява дух и нещо се случва. В поста няма механика. Ние преживяваме всичко по уникален начин и всеки трябва да намери своя прочит, за да не бъде постът механично копиране, а да го пречупим през това, през което преминаваме в тези дни."

По думите на Стоядинов обаче, когато сме в състояние, когато не можем да контролираме себе си, не можем да налагаме въздържание – болестта, детската възраст... Той зависи от състоянието на всеки човек, защото един може да пости и да не вярва, друг да не пости и да вярва.

.„Важен е мотивът, а какъв ще бъде резултатът накрая – не е наша работа. Важно е да встъпим в това, с което се захващаме с мисъл за утре и с мисъл за Бога. Постът е пътуване, в което има начало и премеждия, но важното е да пътуваме, да вървим напред, важен е завършекът.“