Въпреки това обаче, не може да се каже че туризмът е най-губещият отрасъл, въпреки претърпяните загуби, коментира Румен Драганов от Института за анализи и оценки в турзима. Независимо от големия пандемичен шок, цялата супер структура и оборудване там са запазени, сега трябва да се запази и живата сила. Това е основната мярка – да се запазят работниците в тази сфера, смята той.
Очаква се повторене на това, което се случи през лятото – проверка на устойчивостта на туризма.
Не работиха неустойчивите, „индустриални“ инвестиции в туризма, създали така наречените „Ферми за туристи“. Те така да се каже, ти „доставят“ нискобюджетни туристи, в обектите им работят украинци и молдовци и др., обясни Румен Драганов.
Неработещите инвестиции в този отрасъл, индустриализираната форма на туризъм, просто няма място в бранша и този модул беше изтласкан от първата сериозна криза. Трябва да се върнем към човешката страна на туризма – лятото го доказа, предполагаме ще го докаже и зимата. Бъдещето е в по-малки, но по-устойчиви структури в отрасъла, убеден е анализаторът.
"Всеки учебник започва с това, че туризмът е семеен бизнес. Никъде не пише, че туризмът е Кремиковци, където от едната страна буташ с булдозера туристи, а от другата ги изкарваш на макара преработени!" - описва ситуацията Румен Драганов
Държавата обаче не успя да се ориентира как да се подпомогне сектора. 60-40 не действа там, напротив, тласка го като камък към дъното. Инструментът просто не е еднакъв за всички, цели групи хора са изтласкани от това подпомагане, независимо че са плащали данъци и са се самоосигурявали, коментира експертът.
По думите му, има вече стотици примери на туриистически предприятия, които изкараха на преден план по важност своите работници – не спряха да им плащат заплатите. Това е добър пример.
Безумие е когато кметове на общини и главни архитекти разрешиха масово строителство на картели, които убиват малкия бизнес. Индустриалния туризъм няма да сработи под в зимния период, в условията на пандевмията, малките семейни обекти ще привлекат гости, смята той.
Управляващата коалиция изглежда стабилна, поне досега не е имало някакъв по-сериозен трус, каза в предаването "Точно днес" политологът доц. Иво Инджов . "Създаде се усещането, че такъв е възможен, заради постановката в бюджета за пенсиите, че няма да растат с швейцарското правило. След силна критика от страна на БСП и на опозицията това бе..
„Съдейки по проекта на бюджет за 2025 година и прогнозата, която е дадена до 2028 година, очевидно е, че икономиката, демографската система, участието ни в ЕС, са с големи проблеми. Тоест – България е в хиперкриза. И проблемите не са толкова в бюджета, колкото в икономиката, в нашите връзки с други европейски страни. Тъй като..
Съвместната кампания е между МБАЛ - Пазарджик и общината, а инициатор е д-р Димитър Бакалов, заместник-началник на Спешното отделение. " Тази кампания се роди от идеята да успеем да предоставим медицинска помощ в малките населени места, особено за хората, които са трудно подвижни. Получих пълна подкрепа от директора на болницата д-р Красимир..
Спешни законови реформи, по-голям контрол от страна на държавата и право на коопериране на малките производители. За това настояват членовете на Българската аграрна камара, която пое ангажимент да опише нелоялните търговски практики по цялата верига на доставки. "Като Аграрна камара този проблем го поставяме от миналата година и тогава, по..
Според предложения проектобюджет за 2025 година и финансовия план за следващите три години България влиза в дългова спирала, смята преподавателят по икономика и финанси проф. Красимир Петров. Дълговете ще достигнат през тази година 60 млрд. лева, догодина 70 млрд. лв, следват 80 млрд и след това 87 млрд. лева. България затъва в бясна скорост в..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно