Рубрика „Напълно непознати“
Магда Сабо. Пилат. 272 стр., ок. 4А, Колибри, 2020.
Владо Даверов. Съвършенство. Разкази. 240 стр., 3А, Унискорп, 2020.
Камелия Кучер. Сън. 520 стр., ок. 4А, Хермес, 2020.
Хосе Мореля. Като пътища в мъглата. Бурният живот на Ото Грас. 344 стр., ок. 3А, Агата А, 2020.
Дора Колева. Яна Язова и Александър Балабанов. 288 стр., ок. 4А, Факел, 2020.
Катя Зографова. Хроники на Вазовия род. 480 стр., тв. к., 6А, Захарий Стоянов, 2020.
Рубрика „Матрицата” ( книги , свързани с актуалния календар )
17. 10. 1878 е роден Михаил Арнаудов. За него: Емил Димитров. Човек на дълга и честта. Досието на Михаил Арнаудов. Вулкан 4, 2007. Публицистиката на М. Арнаудов. Изток-Запад, 2014. От него: Дневник. Публицистика. Речи.Изток-Запад, 2010; Психология на литературното творчество. В 2 т. Захарий Стоянов, 2008; Родопските помаци, 2018.
1915 е роден Артър Милър. От него: Избрани есета. Рата, 2005, Фокус. Роман. Ера, 2010.
1922 е роден Анжел Вагенщайн. От него последно: Далеч от Толедо и Преди края на света. Колибри. 2011; Съновидение за св. Борис I. Колибри, 2015.
18. 10. 1859 е роден Анри Бергсон, нобелов лауреат за 1927 г. От и за него няма нищо на българския книжен пазар.
19. 10. 1899 е роден Мигел Анхел Астуриас, нобелов лауреат за 1967. От и за него няма нищо на българския книжен пазар.
20. 10. 1854 е роден Артюр Рембо. От него : Стихотворения. Нов Златорог, 2012.
1946 е родена Елфриде Йелинек, нобелов лауреат за 2004 г. От нея: Драми. Рива, 2005 и Нови драми. Рива, 2009, Встрани. Проза. Рива, 2008; Бургтеатър, 2019; Сянка. Евридика говори, 2020.
21. 10. 1772 е роден Самюел Колридж. От него: Балада за стария моряк. Стигмати, 2010; Нов златорог, 2017.
1790 е роден Алфонс дьо Ламартин. От и за него няма нищо на българския книжен пазар.
1833 е роден Алфред Нобел. Последно негова биография е издавана у нас през 1998 г.
1846 е роден Едмондо де Амичис. От него : Истанбул. Пътепис. Прозорец, 2011.
1929 е родена Урсула Ле Гуин. Всички издадени от нея книги са в изд. „Бард“ и повечето са изчерпани.Последно налично: Реално и нереално. 2013.
22.10. 1870 е роден Иван Бунин, нобелов лауреат за 1933. От него: Листопад и други стихотворения, 2003 (изч.); Тъмни алеи, 2020.
1919 е родена Дорис Лесинг, нобелов лауреат за 2007 г. От нея: Златната тетрадка. Летера, 2008 и още четири заглавия – последно: Най-сладката мечта . Летера, 2015.
23. 10. 1956 Въстание в Будапеща – Национален празник на Унгария
1885 е роден Емануил Попдимитров. За него : Ем. Попдимитров – критически прочити .УИ, 2007 (изч.). От него: Златна нива и бойни полета. Поема. Дими 99, 2013, Куполъ. 2014
1920 е роден Джани Родари. От него: Приключенията на Лукчо. Пан, 2013; Истории, писани на машина. Д. Яков, 2013; Граматика на фантазията, Сиела, 2015; Любими коледни истории. Сиела ,2016; Призрачната гондола, 2018.
Рубрика „Избира Преге“
Едуард Кари. Малката известна като мадам Тюсо. Летера, 2020.
Рубрика „Европейски литературен канон“
Джовани Бокачо „Декамерон“. Последно издание на български в ИК „Изток-Запад“, 2015 г.
Рубрика „Синьото цвете:
Алфонс дьо Ламартин. Езерото в превод на Иван Теофилов
ЕЗЕРОТО
И тъй, от бряг на бряг отнасяни, ласкани,
на тая вечна нощ в света неочертан
ще можем ли веднъж да хвърлим котва — спряни
в живота океан?
О, езеро, една година в скръб изтече…
Но ето ме: вървя по същите места.
На камъка студен пак сядам, ала вече
до мен не сяда тя…
Под дивите скали ти пак така щастливо
се пенеше преди; и вятърът така —
със цветни пръски, с вик — се хвърляше игриво
във нейните крака.
А спомняш ли си ти оная нощ, когато
със лодка из леса се губихме? До мен
седеше кротко тя и само на веслата
шумът бе извисен.
Внезапно странен звук във здрача се изправи.
Но ехото — и то се вдигна начаса.
Вълната бе добра — полегна и остави
на ехото гласа:
„О, време, не лети! Бъдете вечно млади,
приятни часове,
та в късите ни дни най-бързите наслади
духът да призове!
Нещастните отвред на теб се молят, време:
надежда остави!
Ти бягаш. И от теб надежда кой ще вземе?
Щастливците, уви!
Напразно моля миг единствен от съдбата:
Сатурн в нощта лети…
И казвам на нощта: не бързай, нощ — зората
сама ще заблести!
Но да обичаме! О, радостта ще вземем,
когато не заспим.
Пристанище и бряг не знае нашто време —
лети! — и ний летим.“
О, време, та нима ще позволи съдбата
и той миг, изгрял от твоите висини,
да отлети далеч — по-бърз и от крилата
на горестните дни?
Ах, няма ли поне следи да ни оставиш?
Завинаги ли — да, изцяло ли — кажи,
ни вземаш радостта, която ни раздаваш
с най-щедрите лъжи?
Нищожество и мрак, о, минало и вечност,
каква е вашта цел към всеки грабнат час?
Върнете ми поне от тая безсърдечност
най-нежния екстаз!
Ах, пещери, вода и бряг, и лес огромен,
които пролетта закриля — съдник лош
не е за вас смъртта! Затуй пазете спомен
от тая чудна нощ!
Да бъде тя във теб, о, езеро, когато
гърмиш или мълчиш; и в тъмните ели,
и в хълмовете там, засмени от луната,
и в дивите скали.
И във ветреца, що трепти и отминава
в шума на твоя бряг, подзет от друг твой бряг,
дори в една звезда, която в тебе плава,
да се усеща пак!
И нека тоя тих ветрец във храста, даже
и въздухът свенлив, дърветата — и те,
които все мълчат — о, всичко нека каже:
„Обичали са те!“
Как стигнахме дотам, че изкуственият интелект се нареди сред най-добрите в два поредни конкурса за поезия? Накъде отива поезията и накъде отиваме ние без нея? Накъде отиват хората и творчеството?. Гости на "Срещите" - проф.Маргарита Младенова, Николай Генов и Георги Караманев.
Държавна опера Пловдив представя премиерата на танцовия спектакъл в две части „Пианото“ от Иржи Бубеничек. Той е вдъхновен от емблематичния филм със същото име на Джейн Кемпиън и е създаден за Кралския балет на Нова Зеландия. Филмът „Пианото“, отличен с 3 награди „Оскар“ и „Златна палма“ в Кан, завладя сърцата на зрителите по света преди 31..
С джаз концерт на Биг Бенд Пловдив ще бъде открита новоизградената сцена в парк „Ружа“ в район „Западен“. Тя се намира зад храма „Св. Климент Охридски“. Под палката на диригент Николай Гешев с прекрасни изпълнения ще се представят Едит Унджиян и Милена Костова, както и деца от "Арт Войс център". За най-малките има изненади. В събитието ще..
На 30 ноември отбелязваме голям зимен празник – Андреевден. Свети Андрей е първозваният Христов апостол. У нас празникът се нарича още Мечкинден - празник на мечките, чийто господар е Свети Андрей. Свързан е както с ритуали за плодородие, така и за защита от мечките. Според народните представи Свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи и от..
В Регионален исторически музей - Пловдив се проведе общото събрание на Сдружение „Български музеи” . За председател на сдружението бе избран д-р Огнян Тодоров , директор на Регионалния природонаучен музей в Пловдив. Негов заместник ще бъде Стоян Иванов , директор на Регионалния исторически музей - Пловдив. Мандатът на управителния съвет е три..