Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Езикът, който говорим, определя света, в който съществуваме

"Интересно е, че езикът на протеста и през 2013-та, а и през 2020-та година е любопитен и провокира лингвистите. Всеки протест има своите искания и фон и в основата му стоят сериозни политически конфликти. Начинът, по който хората изразяват желанието си за промяна, винаги е бил любопитен". Това заяви доц. Надежда Сталянова от Център за изследване на публичната и журналистическата реч към СУ "Климент Охридски".

По думите й, зедно с  императивните лозунги, особено интересни са посланията, в които има хумор, заигравка между пряко и преносно значение, или  многозначност. Особено любопитни са тези, които изискват и определен културен фон, за да се разбере какво точно иска да каже човек, носещ даден транспарант.

Съществуват редица плакати, които са трудно разбираеми извън българския контекст, като плакат със снимката на Георги Парцалев и репликата-препратка към обичан български филм – „Къде е Бойко? Нашите искат да го бият“. Това  трудно би могло да бъде обяснено на  чужденец, който ще мине покрай него, без да го забележи.

Сред плакатите съществуват и типично български откъси от книги и произведения, като напр. преправеното стихотворение „Аз съм българче“ ..и гадната ви партия ме убива“.

По думите на доц. Сталянова, след протестите от 2013 г. започва да се наблюдава нов стремеж към естетизация на протеста.

„Нека протестът да бъде и игра, и демонстриране на интелект, и чувство за хумор, заедно с императивните „Вън“ и „Оставка“, което сега не е достатъчно“.

Доц. Сталянова посочи като оригинален  подхода на заиграване с домашните любимци. "Протестиращите са довели куче и носят плакат с текст „Бойко, пусни кокала“.  Чувството за хумор присъства в плакатите, дори и в контекста на Ковид заразата – „БойКовид – един вирус ни стига“.

„Терминът „Велико народно въстание“ също издава стремеж за естетизация на протеста и позоваване на по-широк културен контекст. Езикът, който говорим, определя света, в който съществуваме.“  

Доц. Сталянова е категорична, че има смисъл  в това не само да се изследват политическите искания, а и начините, по които те се представят в обществото.

Чуйте интервюто от звуковия файл:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54