Великите европейци - Йохан Себастиан Бах, втора част

Едно от най-големите постижения на Барока е развитието на полифонията, тоест, изкуството на контрапункта. Думата значи „точка срещу точка”. И „нота срещу нота” в музикалния смисъл. Контрапункт означава най-малко два, но често повече, регистри или гласове, които съществуват самостоятелно и вървят паралелно – хем независимо един от друг, хем в хармония помежду си. Съответно, най-типичните полифонични музикални форми са канонът и особено фугата, на които Бах е най-големият майстор. Всепризнато е това сега, но по негово време Телеман и Хендел са по-прочути. Така е, защото Бах приживе издава малко свои композиции, а мащабът на съвършенството им изумява публиката после, когато ги популяризират хора като Целер, Менделсон, Гьоте, Бетовен, Моцарт. Творчеството на Йохан Себастиан Бах трябва да се отнесе към късния Барок. До нас са стигнали към 1200 негови творби, повечето предназначени за различни църковни служби, но има и светски композиции. Забележително е обаче и друго – въпреки че операта е фундаментален бароков жанр, Бах не пише нито една опера. Още отрано той буквално поглъща много от немската и италианската музика, открива Вивалди и не само го свири, но преписва партитури на италианския маестро. После се запознава английския и френския барок – а цялото това знание се смесва в него, ферментира и избликва като Бах, неповторимия. 

Йохан Себастиан Бах е роден през 1685 в Айзенах, Тюрингия, в музикално семейство. Слабо казано музикално – 56 от роднините му са високо ценени професионални музиканти. За родоначалник на фамилията се счита някой си Файт Бах, мелничар и хлебар от ранния 16 век, който свири на цитран - ренесансов струнен инструмент, нещо между лира и китара. Той бяга от гонения срещу протестантите в Унгария и се мести в Германия. От неговото коляно е татко Йохан Амброзиус Бах, музикант, органист на църквата „Св. Георги” и главен организатор на музикалните събития в градчето. Той учи сина си Йохан да свири на клавесин, чичо му – Йохан Кристоф, го запознава с органа, а вторият му братовчед, Йохан Лудвиг, го учи на цигулка и основи на композирането. Когато малкият е на 9, умира майка му, а на следващата година – баща му. Властите пращат младия Бах при големия му брат – Йохан Кристоф Бах, органист в църквата в Ордруф. Той го учи да свири на клавикорд и му дава да преписва ноти от модерни композитори, но не най-модерните, за да не разрушат крехката още музикална душа на младежа. Тези се пазят заключени в шкаф, но се разказва, че Йохан Себастиян намира начин да измъква ръкописите и да ги преписва нощем на лунна светлина. Когато баткото открива какво става и вдига скандал, работата е свършена – Бах вече познава изтънко творбите на немците Пахелбел и Форбергер, на французите Люли и Маршан, на италианеца Фрискобалди. Не точно веднага, но и не чак много по-късно, славата на Йохан Себастиан Бах ще надмине славата на всички тях, взети заедно.

Покрай заниманията с музика, Бах учи в местната гимназия теология и езици – латински, гръцки, френски и италиански. Той има, меко казано, темпераментен характер и се предполага, че доста добре се вписва в пълната с насилие училищна и градска среда от края на 17, началото на 18 век. И без това не са известни чак толкова много факти за личния живот на Бах, но и биографите, първият от които го е виждал на живо и е близък с големия му син, толкова много харесват музиката му, че гледат да прикрият или загладят и най-малкия намек за нещо укоримо. А истината е различна – казва Джон Гардинър, който напоследък опитва да разрови по-дълбоко. Той стига до документи от гимназията на Бах, в които момчетата се описват като „развратни, подривни, главорези, любители на бира и вино, преследвачи на момичета, които чупят прозорци и размахват кинжалите си”. Има слухове за изнасилвания на момчета и много родители не пускат децата си на училище, за да не им се случи нещо лошо. Бах оцелява в тази среда и дори има информация, че поне в един случай той самият „размахва кинжала”. Става дума за тежките подигравки, които, поради присъщия си стремеж към музикална прецизност и съвършенство, Бах си позволява за музикалните способности на един обоист. Обоистът пък после го пресреща с уличната си банда, вадят се ножове, но сериозно пострадали няма. „Подобни преживявания трябва да са оставили трайни белези върху Йохан Себастиан Бах” – смята Джон Гардинър. И сигурно е прав – но следи от тези белези трудно ще се намерят в самата музика, която геният композира.