Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Марсел Пруст, втора част

Бебето Марсел Пруст се ражда почти безжизнено, но още от начало дава признаци на висока интелигентност. Всяка пролет Пруст е измъчван от алергия към цветята, които иначе така обича. Астмата му се появява на 9. На разходка в Булонския лес спира дишането му и той пада като мъртъв. Баща му дълго опитва да го върне към живот и едва успява. За момента – иначе болестта го държи до края.

Както го съпровожда и проблемът с религията, макар за Пруст той да не изглежда чак толкова болезнен, поне външно. Дете на баща католик и майка еврейка, Марсел е кръстен като бебе и опят като мъртвец в католически храм. Когато наистина се налага, казва, че е католик, но в писма твърди, че „не е вярващ”. Не се идентифицира и като евреин обаче, въпреки че е чувствителен по въпроса - включва се в кампанията за подкрепа на капитан Драйфус и понякога получава нападки заради еврейския си произход. 

На 11 Пруст постъпва в лицея „Кондорсе”. Заради крехкото здраве, не прекарва много време в училище, но там са някои от повратните му точки. В лицея той доразвива вкуса си към литературата, прави първите литературни опити и има първата юношеска любов. Среща полякинята Мария Бенардакия в градините на Шанз-Елизе и често се разхождат там с компания, но Марсел изобщо не признава чувствата си. Той описва тази любов като „пиянството и отчаянието на детството ми” , а Мария става прототип на героиня от романа „В търсене на изгубеното време”. В лицея Пруст среща и верни приятели - бъдещия драматург и журналист Робер де Флер, бъдещия писател Люсиен Доде и други фигури от френския елит. 

В тази компания Марсел се държи като денди и е приет в някои от най-известните парижки салони – а там пък среща много от прототипите за героите в романа си и научава истории за любов и омраза, изневери и ревност, алчност и щедрост, подлост и чест, падения и възвишеност, които щедро описва. Това обаче е само повърхностно описание на истинският живот, който живее юношата Марсел Пруст. Неизменна и определяща мисленето и нагласите му част от него, е сексуалната му природа. 

Ако някой има слаби нерви или предразсъдъци, да си запуши ушите, но първото, което трябва да се отбележи в това отношение, е склонността на Пруст към мастурбация. Тя е дълбоко и силно вкоренена, изследователи смятат дори, че го прави не само през младежките си години, а до края си.  Този нарцисизъм има комични и трагични страни. Навикът на младия Марсел не остава незабелязан от родителите му, а тогава мастурбацията, освен за грях, се смята и за болест. 

И баща му скроява пъклен план за лечение – дава на 16-годишният младеж 10 франка, за да отиде на проститутка. Следва катастрофа, която Марсел описва в едно откровено до наивност писмо, с което иска от дядо си 13 франка на заем: „Скъпи малък мой дядо, по съвет на мама, обръщам се към твоята любезност, за да получа сумата от 13 франка. Ето защо. Аз толкова се нуждаех да разбера дали общуването с жена може да ме излекува от моя ужасен навик за мастурбация, че татко ми даде 10 франка да отида в бардак. Но там, във вълнението си, първо счупих едно нощно гърне за 3 франка, а после не успях да осъществя полов акт. Така че ето ме на килимчето, моля се за 10 франка, с които да се освободя от напрежението и 3 франка за гърнето”. Е, получава парите, но явно и вторият път нищо не става, така че занапред Марсел Пруст, поне що се отнася до секса, изцяло отвръща поглед от жените и го обръща към мъжете.

Пруст никога не признава открито своя хомосексуализъм, въпреки че той е публична тайна сред елита, въпреки че го виждат да се забавлява в парижките гей бардаци, а в тежък период дори подпомага финансово един такъв „клуб”. Тази негова дискретност понякога вбесява приятеля му, писателя Андре Жид, но при Пруст далеч надделява желанието му да изучава живота на другите, отколкото да им разкрива собствения си. 

Ето  как го описва биографът Уйлям Картър: „Марсел Пруст съзнателно стоеше в килера, чиято врата винаги беше леко открехната, така че той да може да вижда навън, но никой да не може да види него”. С тази дискретност е свързан и един опасен епизод от живота му. През 1896 Пруст издава книгата си „Удоволствия и дни”. Тя е доста критикувана, включително от писател с псевдоним Жан Лорейн. Той определя стила на книгата като „елегична безгръбначност”, но не само се присмива на автора творчески, а и дебело намеква за неговия хомосексуализъм. Пруст е гневен и иска удовлетворение по класическия начин – буквално хвърля ръкавица в краката на противника си. Дуелът е с пистолети от 25 метра, по един изстрел от двете страни. Денят е студен и дъждовен, Пруст стреля пръв, но и двамата не уцелват. Разделят се без кръв и въпросът се счита за уреден. Приятелите на Пруст обаче са изненадани от твърдостта на характера, която той демонстрира. И той пък след години малко се фука, като споменава случая в писмо до Робърт де Монтескьо: „Спомням си, когато се бих с Лорейн….. единствената ми грижа беше дуелът да не се проведе преди обед”. 

Типично – Пруст, който не става от леглото преди обед, наистина ще има голям душевен проблем, ако му се наложи….. Въпреки дуела, Едмънд Уайт описва мъжете, които Пруст харесва: „Артистични млади мъже с мустаци и тъмни очи, тоест, такива, които приличат на самия него”. Такъв е приятелят му от лицея Люсиен Доде. Такъв е композиторът Рейналдо Хан. Най-голямата любов на Пруст обаче е неговият шофьор и помощник Алфред Агостинели. Той е бисексуален италиански красавец на около 25, но връзката им продължава само две-три години с прекъсвания, независимо, че Марсел предлага на Алфред, ако остане при него, да му подари двете му любими играчки – бърза кола и самолет. Но всичко завършва трагично - Агостинели катастрофира в морето, докато кара курсовете за пилот. 

Изследователите са съгласни, че точно той, трансформиран от писателското въображение, е прототипът на Албертин, андрогинното момиче, в което е влюбен разказвачът от романа „В търсене на изгубеното време”. Освен дискретността обаче, има още една причина Марсел Пруст да крие хомосексуализма си - самият той го смята за срамна болест, за „невротичен дефект”, така че да бъде гей не е едно от многото му удоволствия, а едно от многото му страдания.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В "Срещите" за изкуството, театъра и възможността да бъдеш

"Човекът е цял, когато се посвети на нещо надмогващо го и го усеща по-голямо от себе си"- думите са на режисьора проф. Маргарита Младенова, която е гост на "Срещите" тази събота. На преизвестната у нас и на високите световни театрални сцени режисьорка е и мисълта: "Изкуството трябва да премести акцента от "да имаш" към "да бъдеш".  Слушайте...

обновено на 09.11.24 в 10:11

Кръгла маса "Завръщане към корените" се открива в Раковски

„ Завръщане към корените“ е темата на кръглата маса , която ще се състои  от 18:00 ч. в Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ - Раковски. Тя се организира по повод навършване на 350 години от кончината на българските католически  архиепископи Петър Богдан и  Петър Парчевич, и епископ Филип Станиславов , както и 400 години от основаването..

обновено на 08.11.24 в 09:25

Галерия "Пловдив" с изложба подбрани творби на Калина Тасева

Мащабна изложба на един от най-големите български живописци – Калина Тасева представя Градска художествена галерия –Пловдив в Зала „2019“. Инициативата се осъществява със съдействието на Васил Илиев от Варна, който е ревностен колекционер на именитата авторка и от 20 години събира нейни кавалетни творби. Колекционерът притежава най-голямата..

публикувано на 08.11.24 в 08:16

Премиера на пиесата „Арт“ в Драматичен театър Пловдив

Премиера на  пиесата „Арт“ от Ясмина Реза представя Драматичен театър Пловдив. Режисьор на спектакъла е Живко Гущеров, сценографията и костюмите са на Мария Колева, а композитор е Явор Карагитлиев. Предизвикващата на пръв поглед смях пиеса поставя под въпрос същността на човешките взаимоотношения  между трима приятели, чиято..

публикувано на 08.11.24 в 07:22

Сграфитото на Димитър Киров отново заблестя

Общинският институт "Старинен Пловдив" приключи работата по втория етап на реставрацията на сграфитото "Захари Зограф" на Димитър Киров на ул. "Съборна" 39 в Пловдив.   Реставрацията е съобразена с международните професионални стандарти в областта и цели максималното запазване на автентичността и целостта на творбата. Всички дейности са..

публикувано на 07.11.24 в 16:12