Елексири за здраве и препоръки за качествен живот – това ви предлагаме в ранното неделно утро! Но понеже разглеждаме живота и неговите радости и проблеми в дълбочина, ще открехнем вратата на психичното здраве, което оказва се, е тайнствена територия без стопанин, в нашата страна! Липсата на национална стратегия за психично здраве е проблем, чийто „плодове“ тепърва ще жънем!
“Кожа - платформа за психично здраве” е фондация, чиято предмет на дейност е повишаването на психично-здравната култура чрез кампанийно-информационна дейност. „Кожа“ е насочена срещу стигмата върху психичното здраве и цели да създаде по-гостоприемна среда за информиран диалог за психично здраве. Платформата е регистрирана като НПО и инициира Национално представително изследване за психично здраве.
Резултатите от проучването ще очертаят съществуващите погрешни схващания, митовете и неразбирането, които съпровождат темата за психичното здраве. Ще покажат вярванията, които пречат на превенцията и спират хората от търсене на професионална помощ. Ще дадат яснота за разбирането на връзката между психичното здраве и качеството на живот. Камапанията по събиране на средства приключва на 28 юни.
По темата разговаряме с д-р Пламен Димитров – психолог с над 30 годишна практика. Работи в областта на екзистенциалния анализ, гpyповата динамика, организационното развитие и социална промяна. До скоро д-р Пламен Димитров е председател на Съюза на психолозите в България.
Епидемията, която предстои вследствие на пандемията COVID 19, ще бъде дълга и многообхватна. Как ще се справим като общество, в държава в която липсва стратегия за психично здраве, където нуждаещите се нямат достъп до професионална помощ , защото тя не е осигурена, а възможността да се получи платено е недостъпна за по-големия процент хора?! Въпросите и проблемите са много, а тяхното решаване не търпи и секунда отлагане! Необходима е национална стратегия за психично здраве, а за адекватното й случване са нужни непрекъснат скрийнинг и изследвания!
Влошеното психично здраве драстично намалява трудоспособността, продуктивността, креативността и генерално качеството на живот, както на страдащия, така и на тези около него. Психичните разстройства са страдание. В крайни случаи неглижираното влошено психично здраве може да доведе до самонараняване и смърт. Психичните разстройства в голямата си част подлежат на пълно възстановяване, а в тежките си форми - на контрол.
Всъщност се оказва ,че страхът от смъртта е един от двигателите на човечеството,от хилядолетия. Но една подробност ни е убегнала и тя е ,че сме изместили силно фокуса на живота си. Изменяме фокуса на ценностите, а не сме съгласни да живеем с последствията от действията или по-точно бездействието си! Дори не е несъгласие , а по-скоро невъзможност.
Разбиране , компетентност и отговорност са нужни на едно държавно ниво за да се подобри психичното здраве, за да достигнем онези общества, към които , както казва и събеседникът ни , се стремим. Изключително нисък процент в страната ни са хората , които могат да си позволят психологична помощ и психиатрично лечение, защото то не се поема от здравната каса. Факти, които са причина за ангажимента на много специалисти,обединение в "Кожа - платформа за психично здраве", които се борят за създаване на Национална стратегия за психично здраве. Изключително важна част от този път е Националното представително изследване за психично здраве, което трябва да бъде непрекъснато, за да е адекватно.
У нас липсва последователна и целенасочена статистика, касаеща психичното здраве, липсват политики и стратегии за дългосрочно и устойчиво развитие на психично-здравата грижа, условията в българските психиатрии са нечовешки и унизителни (констатирано в доклад на Комисията срещу изтезанията към Съвета на Европа), темата не се разглежда в училищата, липсват програми за превенция, здравната каса покрива малко и ограничени медикаменти и не покрива психотерапия или консултация с психолог или психотерапевт.
Стигмата се преодолява тогава, когато има ангажимент към проблема на едно държавно ниво. По думите на д-р Пламен Димитров, процента на хората, които се обръщат към професионална психологическа помощ е изключително нисък не заради стигмата върху психичните заболявания и психологически проблеми, а заради това ,че здравната каса в България не покрива психологически и психотерапевтични услуги.
С „ Живописни рисунки “ на Бояна Попова Градската художествена галерия сложи началото на новия си изложбен афиш за 2025 г. Картините на художничката са дръзки, метафорични, лаконично анекдотични. В тях са закодирани човешките емоции, видяни през погледа на Бояна Попова. Сред често срещаните образи са котките и човешките форми...
„За киното и хората през погледа на Деян Статулов“ е темата на първата среща за 2025 година в литературен клуб Spirt &Spirit. Модератор на разговора с доц. Статулов ще е Александър Секулов. 51 съвременни творци споделят свои истории от света на българското кино в книгата „Между два кадъра“. Сред героите на книгата са Ана Пападопулу, Васил..
Красимир Лозанов, търговски директор на издателство "Жанет 45" ще оповести статута на Националната награда за поезия "Иван Николов". Тя е учредена от „Жанет 45“ през 1994 г. Нейната цел е да отличи и подкрепи български автори за високи постижения в поезията. Тази година призът ще бъде връчен по-късно - на 21 март, обясни Лозанов. Една от причините е,..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 11 . 01. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Кърт Вонегът. Земетръс. 3. изд., 256 стр., ок. 4А, Кръг, 2024. Цочо Бояджиев (съст). Антология на едното стихотворение. 114 стр., 4А, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2024. Майкъл Кейн. Смъртоносна игра...
Директорът на Природонаучния музей в Пловдив Огнян Тодоров открива фотоизложба, заснета по време на научни експедиции в сърцето на дивата природа на Африка. Мотото на фотоизложбата е " Дивата Африка " и тя ще започне със специално подготвена презентация. Изложбата включва селекция от снимки на едни от най-красивите и впечатляващи видове..