Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Led Zeppelin, трета част

Да, китарата на Джими Пейдж е величествена и вълшебна в тази епична песен на „Лед Цепелин”, посветена на любовта - Since I've Been Loving You. И – да, всички от „Лед Цепелин” губят тревожните си мозъци по разни девойки, не само по онези, които ги следват на тълпи, предлагат им се на всевъзможни места пред, зад и около сцената, промъкват се в хотелските стаи и ги чакат в леглото. 

Тези момичета, известни като „групи”, са феномен, свързан изобщо с рока, но покрай „Лед Цепелин” нещата наистина отиват твърде напред. Особено при Джими Пейдж, който ги предпочита колкото може по-млади. Има момент, когато той настанява в едно имение семейството си, в две други - двете си любовници, едната от тях - жената на Рони Ууд от „Ролинг стоунс”, а сам заминава на американско турне с 15-годишна девойка, която реализира най-щурите му фантазии. С помощта и на солидно количество наркотици обаче, които с времето стават по-тежки дори от музиката на „Лед Цепелин” и вкарват здравословно крехкия Пейдж в сериозни проблеми. Както пък водката вкарва Джон Бонъм в най-сериозния възможен проблем, като го убива без време. 

Всепризнато най-кроткият от групата е басистът Джон Пол Джоунс. За него се знае, че наема апартамент в друго крило на хотела, а понякога дори ходи да разглежда местни забележителности и музеи по време на турнетата. „Така и така пътуваме, защо да не науча нещо” – казва Джоунс. Но пък се смее на твърденията, че е кротък, признава, че прави всички лудории като останалите, но просто е по-предпазлив и папараците никога не го хващат. 

След първите две години в месомелачката, „Лед Цепелин” са физически изтощени, но още пълни с огромен творчески заряд. Взимат почивка и през лятото на 1970 Пейдж и Плант със семействата си отиват в дън гори тилилейски – една каменна вила в Уелс без електричество. Там се разхождат сред природата, пият умерено, приказват дълго край камината и композират третия албум. Те обогатяват звука с повече акустика и много по-отчетливо композициите са свързани с келтския фолклор. Разбира се, вътре са и незабравимите Immigrant Song и Since I've Been Loving You, в тях тежкият звук на оловния цепелин е съвършен и дори само това да бяха композирали през живота си, пак щяха да бъдат считани за музикални гении. 

Но те не спират до тук и през 71-ва, след 9 месеца пазарлъци с „Атлантис рекърдс” за обложката и името на албума, издават онова, което знаем като „Лед Цепелин” 4. Плочата нарочно е оставена без заглавие, а на обложката няма дори името на групата – само 4 рунически магьоснически символа, които обозначават всеки от музикантите в групата. А албумът започва с песента за черното куче и продължава с един наистина шеметен рок-енд-рол. Така де, в крайна сметка, сякаш казват „Лед Цепелин”, да не забравяме защо сме се събрали и къде са истинските ни корени:

В този четвърти албум за текста на няколко от композициите Робърт Плант е вдъхновен пряко от „Властелинът на пръстените”, а една от най-известните сред тях е The Battle of Evermore, която, заедно с по-късната  Kashmir, е също класически пример за силните арабски и индийски влияния в музиката на „Лед Цепелин”: 

Разбира се обаче, нищо в сърцата на публиката и досега не може да се сравни със Stairway to Heaven: 

Тази стълба към небето, по която сякаш виждаш как самата музика започва да се катери бавно, да забързва в средата и като далечен проблясък да достига невидимия връх, е наистина изумителна. През 70-те тя е най-често пусканата по радиото песен изобщо, а безименният четвърти албум на групата чупи всички рекорди по продажби. До разпада, който идва през 1980 със смъртта на Джон Бонъм, има още много върхове, но никога повече „Лед Цепелин” не създават цял албум, който да е така съвършен и така пълно да изразява същността не само на техните души, но и на тяхната епоха.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Четирима фотографи представят изложба в Мексиканската къща

Четирима магистри по фотография от АМТИИ – Димитър Георгиев, Дамян Дечев, Любен Зехтински и Яна Ингилизова ще открият обща изложба в Мексиканската къща в Стария Пловдив. В своето авторско представяне, озаглавено „Четири очи“, Димитър Георгиев излага над 20 фотографии и инсталации. Всяко от „очите“ представлява ниво на въздействие на..

публикувано на 03.07.24 в 11:33

Красивите сгради на Пловдив в рисунки и разкази на ученици

Ученици рисуват пловдивски сгради със статут на културни ценности в тридневен пленер и разказват на пловдивчани за изобразяваните архитектурни обекти.  Рисунките ще са дело на възпитаниците на Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов”. Връстниците им от Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ ще представят кой архитект е..

обновено на 02.07.24 в 11:22

"Обичайните заподозрени" тази вечер в Пловдив

Стефан Вълдобрев и групата му "Обичайните заподозрени" излизат тази вечер на сцената на Летен театър "Бунарджика". Концертът започва от 20.30 часа и включва хитове на бандата.   "Обичайните заподозрени" ще представят новия си албум "!Удивителни Въпросителни?", който излезе на 20 май.  Албумът съдържа 11 жанрово и тематично разнообразни песни,..

публикувано на 02.07.24 в 08:44

Маестро Диан Чобанов за новата си роля в Операта

В последната неделя на юни в предаването Клуб "Неделя" гостува Маестро Диан Чобанов, който от края на януари тази година е и  директор на Държавна опера – Пловдив.  За приоритетите, които е определил като най-важни в своята работа, за все по-засилващата нужда на институцията под тепетата от собствена сграда, за ролята на Концертна зала днес и..

публикувано на 01.07.24 в 16:35

Михаил Вешим: Смешното и сериозното вървят ръка за ръка

В последната неделя на юни, гост в първия час на предаването Клуб "Неделя" бе журналистът и писател Михаил Вешим. За хумора като такъв и има ли той почва у нас, както и дали  чувството за хумор напоследък намалява или се увеличава, той сподели: "Незнам кой прави изследвания през годините в тази посока дали чувството за хумор намалява или се..

публикувано на 01.07.24 в 15:38