Фактите: в Пловдив, в града на художниците, за годината , когато беше и ЕСК, в раздела Изобразително изкуство, беше обявена ЕДНА номинация. А постъпилите предложения са били ТРИ, като едното е с двама отделни вносители. Емил Миразчиев художник, куратор и член на Комисията по изобразително изкуство, заяви в интервю за Радио Пловдив, че Комсията е допуснала за номиниране само предложението за авторска изложба / Ангел Герджиков, галерия "Възраждане"/ , но не и другите предложения, защото те са били за кураторски проекти. Коментира и други аспекти на приза.
Проф.д-р Галина Лардева изкуствовед и зам.ректор на АМТИИ, е съкуратор заедно с Радост Коцева от галерия U.PARK за изложбата "Необозримо за Коло К." в Градска художествена галерия, за която има две предложения,и която не достига до номинация.
„Проблемът идва според мен от прочита на този статут и че хората от Комисията очевидно не са били запознати с него, при положение, че си поканен да оценяваш по този статут/ чл.11 /
Според някои от членовете на Комисията, изложбите, които трябва да се наградят, трябва да са само на самостоятелни творци, но не и на проекти. Нещо, което е изумителен факт, защото в цял свят се работи на кураторски принцип и много художници правят изложби с куратор. „
Проф. Лардева каза, че не вижда проблем в един раздел да се включат и двата вида събития и разделението на категории е излишно.
Професионалната общност знае, кое е яркото събитие и какъв е приносът за културата на Пловдив. Бурята в чаша вода е въпрос на пофесионалния поглед на журито.
Специално в раздела „Изобразително изкуство“ тази година има казус. Считам, че основният казус е компетентността на журито, относно статута на наградите. „
Какво е обяснението, че в годината, когато Пловдив е Европейска столица на културата има само четири номинации? Случиха се толкова много изложби и други проекти ?
„Това е изключително жалко и показателно за неглижирането и имиджа на наградите. Също за инерцията и нехайството на институциите, галериите и публиката. Например в сценичните изкуства такъв проблем няма.“
Проф. Лардева уточни, че номинацията за кураторство на изложбата „Необозримо за Кольо К.“ е на пловдивския художник Станимир Видев. Медиен партьор е БНТ-2.
„ Изложбата е реализирана в залите на ГХГ, като самата галерия не прави нито едно предложение. Дружеството на провдивските художници няма предложения. В същото време хора от тези институции са в журито, което е доста въпросно. „
Продължават разговорите около статута на наградите „Пловдив“, но проблемът е в хората и комисиите, техните компетенции и лични отношения. Изложбана „Необозримо за Кольо К.“ е безспорният факт за изминалата година, на най- обичаното пловдивско име в областта на изобразителното изкуство. Организаторите са направили всичко възможно неговото име да продължи да живее в най- яркия си вариант."
Цялото интервю с проф.д-р Галина Лардева е в звуковия файл.
Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията. Димитър Минев каза: В онзи..
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?