„Изненадващ в изследването се оказа относителният оптимизъм в столицата, при условие, че заразяването точно там е най-силно. Изненадващо е и това, че моментът на финала в главите на хората бива отлаган с времето. Предполагали са, че кризата ще приключи след няколко месеца през март, а сега отново казват, че ще приключи след „няколко месеца“. А тези месеци вече са зад гърба ни“, заяви Чавдар Найденов от социологическа агенция "АФИС", осъществила онлайн изследване на влиянието на "Извънредното положение" върху доходите и нагласите на българите..
Той подчерта, че в големите градове настроението на хората е сравнително по-добро, отколкото в малките населени места. Мерките там също се спазват, както и в големите.
По думите на найденов, с изненада за самите тях, хората са установили, че финансовото им състояние не е чак толкова лошо, колкото са очаквали два месеца след началото на ози период. Въпреки че мнозина са открили, че са с драстично намаление на дохода си, впоследствие са установили, че и разходите им също търпят ограничение.
В началото на периода тези, които са заявявали, че могат да издържат само месец, са били 31%. Сега същата категория са 26%, независимо, че се е очквало да бъдат много повече. Като причина Найденов предположи, че роля са изиграли предлаганите от държавата мерки за подкрепа на бизнеса. „Но и най-добрите батерии все някога свършват, заяви Найденов.
"Странно и неочаквано обаче е, че с всяка драстична промяна може да се свикне и при положение, че и самата власт не знае докога ще продължи това положение, хората свикват с нещо, което ще продължи дълго време. Самата власт не знае и не може да обясни колко дълго ще продължи това. Реално не знаем и какво е заразяването на хората в страната".
Найденов посочи, че след направено национално тестиране в Испания е установено, че само 4% от населението са носители на вируса. „Това означава, че са безкрайно далеч от насищането, при което могат да се върнат към нормален живот. У нас е още по-малко заразяването и ние сме още по-далече от т.н. „плато“. Дали ще се преживява всеки сезон като грип, все още не знаем къде сме,“, заяви социологът.
Той бе категоричен, че една национална представителна извадка, каквато стартира в Пловдив, макар и много минимална, ще даде някаква представа, независимо че обхваща само 500 граждани и „е орязана до кокал“.
„Между това, дали са 10% заразените или 1%, има голяма разлика в мерките, които би трябвало да бъдат предприети“.
Найденов бе категоричен, че при условие, че у нас правят около 1000 теста дневно, представителната извадка за страната би трябвало да обхване между 1000 и 2000 граждани.
„Да се вземе решение за осъществяване на извадъчно тестиране на населението в страната с коректна научна национално представителна извадка, обхващаща между 1 500 и 2 500 българи“, заяви още Чавдар Найденов.
Интервюто чуйте от звуковия файл:
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..