„Гергьовден е един от най-комплексните празници в българския съвременен и традиционен календар. Той е едновременно и личен, и местен, и национален, и военен и семеен. Макар че от гледна точка на християнството, св. Георги не е най-важният светец, от гледна точка на традиционния календар, Гергьовден е централен празник. Заедно с Димитровден те разделят годината на две.“ Това подчерта етнологът д-р Лина Гергова от Института за етнология и фолклористика при БАН.
По думите й, чрез богатата си символика и по линия на личните преживявания, той преминава и като празник на много именници, на много села и градове и като празник на нашата армия и на всеки войник поотделно.
Образите на св. Георги са много.
Убиването на змея представя ритуалното преборване на природните сили, пускането на водата, опитомяването на природата.
Отделно от това, св .Георги е светец-войн и в този си образ е покровител на армията.
По времето на социализма празникът се очертава най-вече като празник на овчаря, на скотовъдеца. Тогава се правят много професионални празници, на база на по-разпространените и традиционните празници, с опитите те да бъдат освободени от религиозното. И досега в съзнанието на много хора представата за празника е свързана най-вече с трапезата и поднесеното агнешко.
Според д-р Гергова, днес не сме се отдалечили много от ритуалността на празника, но тя не е толкова публична. Затова повече внимание се отдава на гражданската страна на празника и това е жест към миналото, тъй като по времето на социализма Гергьовден не е бил празник на храбростта и на Българската армия. Той е възстановен в това си качество в началото на 90-те и постепенно така започва да се изгражда метафората на непобедимата Българска армия от царското време.
„Във всеки един момент е имало такива исторически процеси, които изваждат някакви сегменти от българското и те стават по-видими и по-потребни. Така например Гергьовден като празник на града, се отбелязва в стотина селища в България и това е процес, който върви от последните 30 години“, заяви д-р Гергова.
Наблюдава се развитие, което на пръв поглед изглежда традиционно, връщане към корените, но то е напълно модерно и характерно за нашата българска съвременност.
Гергьовден ни помага да отличим обществото от общността.
Общността е в семейството събрано около трапезата и агнешкото, или в малкия град на събора. А обществото е по-скоро по телевизията, в медиите и на парада в София. Там армията обединява българите и ги кара да се чувстват като нация. А обичаите, ритуалите в които всеки участва лично, изграждат интимността на общността.
В днешните условия на ограничение празникът се осъществява успешно и във виртуалното пространство.Чуйте интервюто от звуковаия файл:
Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ откри официално академичната учебна година. На церемонията в спортната зала на университета на бул. „България“ присъстваха заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева, представители на общинската и областната администрации и много студенти. Над 4300 са първокурсниците, които ще се..
Окръжната прокуратура в Смолян разследва неизгоден договор за разпространение на дейността на Родопски драматичен театър "Николай Хайтов“ в Смолян. Разследването е в начален етпа и е започнало след анализ на доклад от Агенцията за държавна финансова инспекция. Възложено е на инспектор при Комисията за противодействие на..
„Най-високите температури през октомври ще достигат до 27-32 градуса. Те най-вероятно ще се реализират в този период, който сега предстои с повишение на температурите. И за второто десетдневие има индикации, че ще има температури, които ще са близки до 30 градуса“, това заяви в интервю за Радио Пловдив Анастасия Стойчева от НИМХ...
27 дни ни делят до поредните извънредни парламентарни избори в България. Има ли условия за прозрачен вот и какви са опасенията, свързани с подготовката? „ЦИК и другите институции, които се ангажирани с провеждането им вече знаят какво да вършат и всички процеси, които трябва да се случат до 27-ми октомври, се надяваме, че ще бъдат..
Ниски са добивите при зърнените култури в България заради сушата. Лоша и слаба е била годината и в Пловдивския регион при слънчогледа и маслодайните култури. Това заяви Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдивско и член на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той обясни, че в Пловдивско добивите при..