Истинската вяра е без блестящи храмове и масови събирания

От коментарите на медиите и разговорите между институциите оставаме с впечатление, че живеем в една много християнска държава, което много щеше да ни зарадва, посочи проф. Шнитер

Според нея на тревожния фон и заплахата от коварния вирус, българите се интересуват предимно, как да не се ограничи достъпът до храмовете. Картинката изглежда измамна, защото и без ограничения в предишните години, храмовете не бяха толкова пълни, с изключение на големите празници. Уточнението е, че посещението, не винаги има ясна връзка със случващото се в църквата. Факт е, че се сещаме да стигнем до църквата едва на края на поста, а не през време на всичките седем седмици, показва повърхностното ниво на общуване с Бога.

Надявам се хората да проявят здрав разум, въпреки отворените храмове. Сигурна съм, че истински вярващите хора ще си спомнят, какво е казал Христос на учениците си: „Когато двама се съберат в мое име, аз ще бъда третият с тях.“ Достатъчно е да сме двама, да помълчим, да помислим, да се помолим, да направим жива нашата домашна църква. Първите християни не са имали изобщо църкви, практикували са своята вяра с риск за живота си, без да излизат от мрака на катакомбите. Истинската вяра, няма нужда от блестящи храмове и масови събирания. Малцина биха се почувствали ограбени, ако се отнеме възможността да отидат в храма. Въпросът е, дали е грях да останем вкъщи, или е грях, ако не останем вкъщи? Отиваме в храма за да спасим собствената си душа, или оставаме вкъщи за да спасим много повече души. Главната идея на християнството е да се грижим да ближния!  

Целият ни живот е опит да намерим правилния път в лабиринта, да се разминем с повечето от горчивите чаши, които са ни предложени, ако можем да излезем ненакърнени, колкото е възможно, сподели  позицията си проф. Мария Шнитер.  

Интервюто с проф. Мария Шнитер е в звуковия файл.