Аз разбирам нашето духовенство, но нека да се вслушаме в гласа на разума! За това призова духовенството и миряните във връзка с отбелязването на Великденските празници и отворените черкви у нас проф. Лизбет Любенова, директор на Научния архив на БАН.
В предаването "Ден след ден" на Радио Пловдив тя се върна в древността, за да обобщи, че макар и съществуващите оттогава до днес пандемии, точно такъв Великден у нас не е имало. Като припомни т. н. бубонна чума, която обхваща Европа около 14 век и също, по думите й, започва в Китай, проф. Любенова коментира:
Напоследък се говори, че глобализацията била виновна за бързото разпространение на пандемията. Тогава не е имало такива комуникации, каквито има сега и населението измира главно заради липса на медикаменти и на добри здравни грижи. Така че глобализацията не е виновна за нищо в случая, защото за сметка на средните векове ние в момента имаме по-добро медицинско обслужване.
Проф. Любенова призна, че въпросът тук е друг и разбира къде е болката на обществото – трябва ли да се ходи на църква или не, Господ ли е този, който разпореджда, той ли опрощава. Вижте, това е решение на душата. Но нима онези хора от средните векове са били по-малко вярващи, отколкото сме ние?
Като припомни и лошия пример от историята ни, когато при чумна епидемия по време на цар Иван Асен Втори умира царицата, и едно от децата му, и дори българският патриарх, тя призова:
Да не преиграваме, никой не знае каква е божията воля! Църквата, духовенството, в крайна сметка е посредник между Бога и паството. Аз смятам, че всеки, който искрено се помоли у дома пред иконата, той ще бъде чут!
По думите на проф. Любенова, няма църковни забрани – "пазете здравето си и бъдете добри християни" и тези неща не зе изключват взаимно. Напротив, Господ е милостив. В края на краищата по времето на Христос не е имало храмове, всички са се молили, събрани заедно по домовете.
Според проф. Любенова, трябва да се вгледаме какво става в другите страни, например Испания, в която великденските служби бяха предавани онлайн. И заключи: Тук става дума за една предпазна мярка. И христовото паство трябва да бъде съхранено.
Цялото интервю с проф. Лизбет Любенова е в прикачения файл.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно