След възражения от Светия синод на БПЦ, БАН и силна обществена реакция, от Министерството на културата, официално съобщиха , че изложбата с работно заглавие „Изкуство и култури в България (XVI–XVIII век)“ в парижкия музей „Лувър“ в отдела за ислямско изкуство е отменена. Пламен Сивов от сайта Православие БГ с коментар :
Всъщност, ние получихме много малко и много фрагментиран информация за това, какво точно се е случило, какви преговори са текли, и се опитваме да я сглобим. Най-вероятно с най-добри намерения е била първоначалната стъпка да се осъществи такава изложба, но поставнето на българско християнско изкуство от този период в мазето на Лувър, както разбрахме, и със заглавие ислямско изкуство за целия отдел, съвсем естествено разбуни духовете и както винаги се разделихме на две и отново се разделихме и започнахме да мятаме буци едни срещу други.
Във фейсбук още преди решението за спиране на тази изложба се появиха хора с либерално мислене, които побързаха да обявят, колко е хубаво това, как съжителството на ятагани и икони трябва да бъде приветствано в името на съвременен мултикултурализъм, разбиран от съвременна гледна точка, и с пълно неглижиране на драматичния контекст, в който се изживява българската нация в този пероид. Беше поставен този драматичен контекст като нещо, което трябва да забравим и преодолеем в името на светлия мултикултурализъм. И това е разбираемо за хора с прогресивно мислене.
От другата страна са хората с консервативно мислене, които казваха, че това е недоустимо и неуместно, и че български икони са се правели в този османски период, но в рамките на една потисната култура, каквато е била нашата - мачкана, унижавана и на практика унищожавана кулутра.
Появиха се различни хрумки като тази, че то е като да се представи Едит Пиаф в рамките на нацистка Германия, или културата на Европа в ози перод, и как биха се почувстнали французите. Много хора зададоха уместни въпроси в тази посока.
Няма зла умисъл от страна на хората от музея, това е тип мислене, един особен синдром на ориентализъм в мисленето на европейските културни институции и въобще на европейския човек, когато става въпрос за източно християнство. Това не е от сега, това е дълъг период, в който източното християнство се е възприемало със силно ориенталско влияние, защото не се вписва с католическата и протестантска традиция.
Това за съжаление е основната , дълбока, културна причина в мисленето на организаторите от музей като Лувър да поставят източно християнско изкуство в отдел за ислямско изкуство. Това не е направено със зла умисъл, нека не се заблуждаваме, това е тип мислене, което се възприема като проблемно от сериозните изкуствоведи. Всеки, който се е занимал с византийска естетика, история на Византия, на източната християнска култура знае, че такива пришивания са неуместни в по-широк културологичен план. Но за съжаление, такъв рецидив се случи.
И някои реакциите сега, които са в посока, след като е Лувъра, на всяка цена трябва да сме там и това може да се тълкува като дълбок провинциален комплекс. Кои сме ние, кой е Светия синод, че да отказва покана на Лувъра, ние трябва на всяка цена да сме там. Това според мен е неправилно, и когато става въпрос за сериозни аргументи, независимо дали е Лувъра, института Гети, или Ню Йорк, или където и да е, ние би трябвало да имаме някакво национално самочувствие, което в случая беше подплатено с аргументи.
От културологична гледна точка всички култури си взаимодействат и съжителстват, но когато изведено в една изложба, която показва един травматичен за нас, българите, период, добре е да имаме някаква базистна чувствителност. Иначе се превръщаме наистина в дълбоко провинциализира в реакциите си общност.
Цялото интервю с Пламен Сивов е в звуковия файл.
В галерия „Капана“ се открива рестроспективна изложба на художника Ангел Китипов. Той е озаглавил експозицията си „Разходка“. Формалният повод да покаже в една обща експозиция картини от различни етапи на своето творчество е 60-ият му рожден ден.
Изложба живопис на Юли Шумарев „По пътя“ се открива в пловдивската галерия „Аспект“. „Това е една изложба, вдъхновена от пътуването. Когато си на 56, ясно разбираш, че голямата част от разстоянието е останала зад гърба ти. Остава малката... Пътят като метафора на живота ни... Тази изложба е съдбовно свързана с една голяма..
Две световни премиери и четири национални премиери ще включва тазгодишното издание на фестивала Оpera Open, който ще се проведе на Античния театър в Пловдив. Програмата на форума, който ще се проведе юли и август, бе представена днес в община Пловдив в присъствието на кмета Костадин Димитров. "Форумът е част от събитийния календар на Пловдив и..
Официалното откриване на Небет тепе ще бъде на 20 март от 11 часа. Това съобщи кметът на Пловдив Костадин Димитров. Той допълни, че обектът получи Акт 16 и може да се пристъпи към откриването му. В церемонията по откриването със специална програма ще участва екип от Държавна опера Пловдив, съобщи още кметът. Археологическият обект ще се..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 0 1.03. 2025 бяха представени следните заглавия: БНР подкасти · Преге Рубрика „Напълно непознати “ ( нови книги ) Висенте Бласко Ибанес. Колибата. 192 стр., ок. 4А, Персей, 2025. Симон дьо Бовоар. Благоразумната възраст. Монолог. Сломената жена. 232 стр, тв. к., 5А, Колибри, 2025...