„Веднага, след като завладея Египет, ще установя контакти с индийските принцове и заедно с тях ще атакувам англичаните в собствените им владения” – твърди Наполеон пред Директорията. Това революционно управително тяло от петима души съществува от 1895 до 1899 година. Директорите вярват на своя генерал. Те вече са видели шеметните му успехи при обсадата на Тулон, потушаването на роялисткия бунт от 13 Вандемиер и блестящата първа италианска кампания. Така че Наполеон тръгва за Египет, но, освен армия, геният от Корсика и член на Френската академия, води група от 167 учени, заедно с много художници, архитекти и други творци.
Идеята да води учени със себе си Наполеон взима от античния си кумир Александър Велики. Чието проучване на непознати земи и култури тогава и паралелното разпръскване на гръцките знания из античния свят, ражда елинистичната цивилизация. А ефектите от научния поход на Наполеон в Египет са не по-малко важни за развитието на днешния свят. Публикуването на статиите и богатата илюстрация в знаменитото „Описание на Египет” започва през 1809, като поставя началото не само на световната лудост по египетските старини, но и на египтологията като наука.
Книгата е наистина забележителна, излиза в 18 тома е отваря погледа на света към собствената му древна история, книгата е впечатляваща и като издателски продукт. Високото качество на печата. В египетската кампания е открит и един от най-важните, ако не и най-важният артефакт на света – Розетският камък. Той представлява декрет на фараона Птолемей V Епифан, издаден през 196 г. пр.н.е., изписан върху парче черен гранит първо с древни египетски йероглифи, после с тъй нареченото демотическо писмо, а най-отдолу - на старогръцки. Оригиналът не стига до Франция, а до Британския музей в Лондон, където е и днес, но копие от тази находка осигурява базата, върху която стъпва Жан-Франсоа Шамполион, за да дешифрира текста 25 години по-късно и да изучи египетския език и двете му писмености, което води до бум в археологическите изследвания.
Ако мислите обаче, че Наполеон Бонапарт просто подражава на своя античен кумир Александър, като води учените в Египет, не се заблуждавайте – интересът му към науките е силен и траен. И има изумително доказателство за това. През 1815, когато бяга от първото заточение на остров Елба, за да стане пак император и да преживее прочутите си 100 дни, Наполеон минава през Гренобъл. Там отделя от оскъдните си часове, за да се срещне два пъти с 25-годишния Шамполион и да беседва точно за разчитането на Розетския камък.
Разбира се, като воин, Бонапарт има интерес главно към науките и занаятите, свързани с изкуството на войната. Той е артилерист и се интересува от геодезия, балистика, металолеене, химия, минно дело. Прави опит, макар неуспешен, да въздигне нивото на френската флота, за да се противопостави на Англия, така че работи и по морското дело. Замисля и друг начин за инвазия отвъд Ламанша, като подготвя голяма въздушна флота от най-модерното европейско изобретение – балонът. Наполеон разбира достатъчно от икономика, за да може, поне за определен период, да подобри икономическото състояние на съсипаната от революционни глупости Франция, въпреки че паралелно с това не престава да води мащабни военни кампании из цяла Европа.
Една от най-чудните науки, от които явно много разбира и наистина докрай се възползва императорът обаче, е онова, което днес наричаме ПР - начинът, по който човек изгражда своя имидж, за да постигне определени цели, а после използва постигнатите цели, за да надгражда още имидж.
Знаменит пример за уменията на Наполеон в политическия ПР е първата му италианска кампания, когато налага името и издига авторитета си във Франция. Освен за армията, младият генерал скоро става кумир за простолюдието, но и нова надежда за елита. Въпреки егоизма и талантът на френските революционери да се избиват помежду си, явно и сред тях има хора, които си дават сметка, че с политиката на хаос и насилие, накрая Революцията ще заколи сама себе си - затова търсят положителен герой. Е той им дава своя образ като търсеното „ново лице”.
През 1796 Наполеон е начело на френската армия в Италия и постига победа след победа. Успехите му до голяма степен се дължат на новите му концепции за стратегия и тактика, за мобилност и логистика, за атаките на кавалерията и начина, по който се използва артилерията. Наполеон въоръжава с артилерия дори най-малките войскови единици и те често използват оръдията с право мерене срещу противника, много кървав, но и много ефективен метод. Затова в десетките битки, които води през живота си, Наполеон обикновено дава два, три пъти по-малко жертви от противника. В италианската кампания той „усвоява” и предоставя на Франция около 60 милиона долара в днешни пари, пленява 150 000 австрийски войници, 540 оръдия, 170 знамена, завладява нови територии като Венеция.
В същото време Бонапарт издава и два вестника, които пропагандират огромните му военни успехи и личните му заслуги за тях. Публиката е хипнотизирана и никой не обръща внимание на предупрежденията на роялистите, че генерал Наполеон Бонапарт най-вероятно се готви за диктатор – но кой в революционна Франция слуша някакви си роялисти. И, да, в края на краищата, оказва се, че роялистите грешат – макар само донякъде. Малко по-късно Наполеон наистина поема цялата власт във Франция, но не сам и не с насилие, както често правят тираните. Не - той просто е помолен от самите французи да им стане диктатор, а после и император.
Художникът Йордан Кисьов представя изложбата "Вълната" в новата пловдивска галерия "НестандАрт". Авторът е известен на българската и международната художествена сцена със своята мащабна живопис, представена чрез инсталации и неконвенционални визуални форми. Завършил е художествената гимназия в София в класа на Димитър Арнаудов, а по-късно и..
Казват, че мозайките са артистичните предизвикателстваq пред които е изправено обществото на прехода между езичеството и християнството. А България е сред страните с най-много мозайки. Какво означава това? Тази събота отговорите са в разговора на Людмила Сугарева с проф. Славик Табаков, разкодирал секретния език на мозайките, който разказва и..
Награди "Пловдив" ще бъдат връчени на тържествена церемония на 23 май в Дламатичния театър. Ето кои са номинациите: Раздел „Художествена литература и хуманитаристика“ Красимир Димовски - За романа „Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П“, издателска къща „Хермес“ Антон Баев - За книгата „Татко“, издателство „Коала прес“ Станислава..
Концерт под надслов "Великденска светлина през Светлата седмица" ще изнесе тази вечер Детско-девическа хорова формация „Евмолпея“ при ЦПЛР – ОДК Пловдив в Католическата църква "Свети Дух" ж.р. „Тракия“. Събитието се провежда под патронажа на заместник-кмета по спорт и младежки дейности Николай Бухалов и е част от културния календар на града...
Премиера на стихосбирката на Розалия Александрова „Усещане за цялост“ ще се състои тази вечер в читалище „Възраждане“. „В тази книга няма да срещнете маниерност, изненадващи поанти и опит за преобръщане на представи. Посоката е само напред, по най-прекия път към сърцето и душата, и нагоре с благодарност и любов към Твореца. Такива книги не се четат..