Пловдив - от първа среща до последно сбогом с Мастъра

Да превръща хората около себе си в приятели - това качество на проф. Стефан Данаилов обединява спомените на хората, познавали го отблизо заради работата си. 

Кръстю Кръстев, директор на Драматичен театър "Н.О. Масалитинов" Пловдив, откъдето - макар и за кратко - тръгва творческата кариера на обичания актьор, разказва:

На 14 години той беше героят на мечтите ми. Седях в залата и го гледах като бог. Той беше бог за всички хора тогава! А след това, вече в работата си с него, която определя като удоволствие и отговорност, споделя: Едно от големите му качества беше, че той беше любопитен човек и страшно много искаше да чуе другия отсреща. И искаше да го разбере.

Бившият заместник-кмет по култура на Пловдив Анастас Бадев, който преди две десетилетия дава шанс за създаването на Международния театрален фестивал "Сцена на кръстопът", чийто основател и артистичен директор е Стефан Данаилов, казва за него: Харизматичен, добър и земен човек: 

Стефан Данаилов имаше, според мен, една много рядка способност - да бъде обичан и уважаван от най-различни хора, включително и такива, които не споделяха неговите политически убеждения. Аз съм жив свидетел на този му талант тук, в Пловдив.

За Пенка Калинкова – радиожурналист, театрален критик и дългогодишно пресаташе на „Сцена на кръстопът" Стефан Данаилов е - както е едър, висок, така е едромащабен във всяко отношение. 

На никого не спестяваше критиката. Но човек му се радваше и когато той беше остро критичен. И аз считам, че това е щастие. Че аз съм имала в живота си подобни срещи. Че съм живяла - чисто професионално - близко до него. С него просто не можеш да не бъдеш приятел.