Предстои обсъждането на тези предложения, които са четири.
На този етап не ясно дали ще бъдат приети, но е ясно, че това ще засегне и промени работата в театрите . Особено на Пловдивската опера. Тя ще бъде засегната в значителни параметри, особено с предложението, държавнната субсидия да се отнася само за толкова места, колкото е броят им в основната зала, т.е. тези в Градския дом на културата / въпреки, че за там Операта плаща наем, поради липса на собствена сграда /, което веднага поставя въпроса за постановките на Античния театър, където местата са в няколко пъти повече.
Освен броят на местата, другото предложение е да се постави и таван на субсидията за един продаден билет за спектакъл, който досега нямаше. Сега се предлага, да се дава субсидия за цена на билета само до 20 лева. Това също рефлектира и най-много за Античния театър, защото спектаклите там са с много участници и изискват по-големи разходи.
Директорът на Операта Нина Найденова и арт директорът Диан Чобанов са в чужбина и не са участвали в срещата.
Борис Кучков, който е председател на синдикалната организация към федерация Култура-КНСБ в Операта и участник в срещата,подчертава, че постановките на Античния театър са с доказано високо ниво и международно признание. Той е съгласен с казаното от министър Банов, че има и лоши практики, но не и с твърдението му, че постановките на открито са с по-ниско художествено качество. Да, има и лоши практики, но това не е така за Пловдивската опера. Не трябва всички да са под общ знаменател.
Третото предложение е за ограничаване до 5 процента в растежа на бюджета, каквото ограничение досега е нямало. Колкото и да е трудно Министерството, което има фиксиран бюджет, да балансира преразходите, както е било досега, фиксирането на 5 % е малко. Ние бихме искали в самата субсидия, да се изработи механизъм за актуализация, т.е. ако минималната работна заплата се вдигне с 10 % и субсидията да се вдигне с 10 %, защото субсидията не е актуализирана от три години и половина.
И последната промяна се отнася за предходния остатък на театрите. Досега този инструмент дава възможност на оперни театри с открити сцени, в сезона им, да натрупат повече финансова сметка, която да се използва в по-трудните и по-слаби месеци през зимата.
Няма насрочена следваща дата за обсъждане на предложенията, но министър Банов е заявил, че трябва да се побърза, защото решенията трябва да се вземат преди гласуването на бюджета.
Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията. Димитър Минев каза: В онзи..
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?