Великите европейци - Уйлям Буут

А армията на Буут е парадоксална. Тя е сред най-големите в света, но е създадена не за война, а за мир, не срещу, а за живота на хората. Известна е като Армията на спасението, работи в над 130 държави, получава милиарди и харчи милиарди, в опит да подкрепи загубилите пътя си да го намерят. 

Когато през 1829 Уйлям Буут се ражда в Нотингам, Викторианската епоха още не е започнала, а Индустриалната революция едва-що е напъпила. Мама Мери, е благочестива християнка, но на татко Самюел, не му пука за религия - трябва да се печелят пари. Той е новобогаташ от строителния бизнес, отначало нещата са добре, но после семейството затъва в мизерия. На 13 Уйлям прекъсва училище и става чирак в заложна къща. Още като тийнейджър мисли за социални реформи и помощ за бедните – но не как сам да получи помощ, а как да помогне на всички. Включва се в движение за социални реформи, но го намира корумпирано. Англиканската църква пък не прави нищо и той отива при методистите. Методизмът е реформистко движение в самата англиканска църква, възникнало през 18 век. 15-годишен, Буут ходи в негов храм в Нотингам, а една нощ има религиозно преживяване и прозрение за мисията си – да спасява загубени души, да им помага да се намерят и да ги води пред лицето на Бога.

Следващата стъпка на младия Буут е да прочете Библията и това му дава кураж да обсъжда библейски теми с уличните момчета, но те нямат интерес, подиграват му се, замерят го с камъни. На 17 Буут държи първата си проповед в църквата и е лицензиран за местен пастор. Това го вдъхновява, но и натоварва – работи по 16 часа, после е в църквата, след това проповядва на улицата и тогава се прибира да поспи, често бит и нагрубяван. Скоро обаче и методистката църква го разочарова. Една вечер Буут води в храма група малки просяци, но пасторът го съветва следващият път да ги вкара през задната врата и да ги настани някъде, където няма да се виждат. Това кара Буут да се оглежда за друга компания. 

През 1851 в самата Методистка църква възникват противоречия по въпроса за представителството на миряните и скоро се отцепва реформистко крило, към което Буут се присъединява. Той вече е в Лондон. Когато за първи път вижда големия град с неговите проститутки, кръчми, бандити, просяци и потресаваща бедност, подхвърля: „Какъв град за спасяване само!” В Лондон реформистите назначават Буут за пълноправен пастор в една църква, а богат бизнесмен му плаща заплата. Освен Господ обаче, Уйлям Буут залъбва и земна девойка на име Катрин Мъмфорд. В тази забележителна викторианска любовна история Катрин е негова съпруга, майка на седем деца, силна опора и пръв помощник в делата му. Когато умира на 61 от рак, тя е почитана като истинска майка на Армията на спасението. Буут е перфектният мъж за нея - поне според онзи списък с желаните качества на бъдещия съпруг, който, както повечето момичета тогава, Катрин има. Тя държи той да е „напълно отдаден на вярата, пълен въздържател, човек на разума и с него да мислим еднакво по всички важни въпроси”. 

И иска също да има тъмна коса, да е слаб и висок, да е пастор и да се казва Уйлям. Да, не се шегувам - нейният измислен Уйлям е реален. И толкова отдаден на вярата, че като се залюбва с Катрин, се разкъсва вътрешно – ще проповядва ли божието слово или ще се занимава с разни земни девици. Този спор е в полза на момичето, което, впрочем, скоро след първата среща, вече не е девица. По-късно Катрин пише: „Изглеждаше така, сякаш от години се бяхме обичали и познавали интимно, а изведнъж, след някакъв период на отсъствие, се събираме отново. И двамата подозирахме, не - чувствахме, че сме направени един за друг и оттук нататък течението на нашия живот трябва да ни носи заедно”.

Отначало бъдещето е не така розово. Уйлям трябва да пътува, а заради здравето си Катрин не може, така че често са разделени. Запълват празнотите с писма и с радостта от неговите успехи. Буут е вече изключително добър проповедник, хилядни тълпи го слушат жадно навсякъде, където отиде, мнозина се обръщат във вярата. Той дори се отделя и от реформаторите като самостоятелен проповедник - църквите са му малки и за да го чуят повече хора, говори на открито. Но Буут вижда нещо важно – той опитва да приобщи към Христос най-вече хората от социалното дъно, но колкото по-зле са те, толкова по-голяма е съпротивата им. 

Тогава се сеща, че за да ги възвиси във вярата, трябва да подобри социалното им положение – идея, която е в центъра на Армията на спасението. Това не е социализъм, а социален метод за връщане на хората към Бога. През 1865 Уйлям и Катрин основават движение, наречено Общество на Източен Лондон за християнско възраждане. 12 години по-късно Буут диктува писмо, в което се казва:”Ние сме армия от доброволци”. Големият му син обаче, който е в стаята, го чува и подхвърля: „О, аз не съм доброволец, аз съм редовен войник”. Тогава Буут казва на секретаря вместо армия от доброволци, да запише направо – Армия на спасението. Въпреки името и въпреки, че наистина заема някои атрибути от арсенала на истинските армии – знаме, герб, униформи и йерархия, организацията е изцяло благотворителна, в нея всичко е на доброволни начала, а армейското изглежда по-скоро забавна игра или дори добра ПР тактика - но нищо повече. 

Е, още с появата си, Армията на спасението среща и силна съпротива. Първо се надигат собствениците на кръчми и бардаци – застрашени от загуба на клиенти, те стимулират за контрапротест тъй наречената „Армия на скелетите” – банда от улични гамени, които нападат събиранията на Буут. Отначало не са доволни и властите на различните християнски деноминации, но омекват с времето - разбират, че спасителите не ги конкурират пряко като нова църква. После Армията на спасението има също проблеми с властите в затворени общества като Русия и Китай, но генерал Уйлям Буут не доживява това време - той умира през 1912. На гроба му се изпълнява „Смъртен марш” от хенделовата оратория „Саул”.