По проект утре, на 15 октомври от 19 часа, трябва да започне облепването на Главната улица на Пловдив със стихове на 16 съвременни български поети, отпечатани в ръкописния им вариант, върху хартия.
На пресконференция днес авторът на проекта Борис Роканов разказа за разговор миналия четвъртък, когато по телефона му се обадил изпълнителният директор на фондация Пловдив 2019 Кирил Велчев, и му казал, че трябва да се сложи край на проекта, защото, „ някой му се обадил“. По думите на Роканов, Велчев предложил да се обмисли осъществяване на проекта на друго място и след време, без да уточнява къде и кога.
Не, не ми каза кой му се е обадил, но кой може да бъде освен кмета или заместник кмета, заявява Роканов и допълва, че само два часа преди този разговор, той е бил във фондацията по повод на проекта, и всичко е било наред, стиснахме си ръцете.
Представител на бенефициента на проекта СД „Ромфея – Ватев и с-ие“, представи документация с писма по проекта от община Пловдив, според които, през 2016г. са дадени необходимите разрешителни за реализирането на проекта, включително и съгласие на ОФ „Чистота“, да почисти облепената с хартия със стихове улица.
Проектът се забавя със стартирането, заради проверка от ДАНС на член на дружеството – бенефециент, обвинен в конфликт на интереси. След 6 месеца е доказано, че такъв конфликт на интереси няма.
Проектът започва осъществяването си от 20 май 2019г., когато е подписан договор от двете страни.
След изпратено искане от 18 септември т.г. за съгласуване на проекта до кмета Иван Тотев, отговорът е на зам.- кмета по сигурността Йордан Ставрев от 3 октомври т.г. с уведомление, че издаването на подобен род разрешение не е в неговата компетенция и приканва да се съобразят с чл. 9 и Наредбата за осигуряване на обществения ред.
/Т.е. визират глоби за разлепването на афиши, плакати и драскане на нерегламентирани места, които са публична общинска собственост/.
Бенефициентите настояват, че проект „Манускрипта – 39“ е регламентиран и осигурен с договор, който се нарушава.
Осъществяването на проекта ще започне утре, от Джумаята, в двете посоки на Главната, като книжната лента със стихове, ще бъде залепена на няколко ленти по Главната, с дължина около 5 км, от Пощата до подлеза на бившата аптека „Марица“. Затова са необходими около 3 тона хартия и лепило малко над 1 тон.
До този момент, бенефициентът на проекта е вложил 17 000 лева.
Въпреки отправената поканата за участие в пресконференцията на фондация "Пловдив 2019", неин представител не дойде, за да вземе участие в срещата с журналисти.
Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията. Димитър Минев каза: В онзи..
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?