Хората на изкуството живеят по друг начин сравнено с нас

Един от най-четените български писатели Галин Никифоров издаде през тази година книгата си "Фотографът"- съкратено и преработено. 

Първото интервю за романа, който пише преди 10 години писателят избра да даде пред Радио Пловдив, в зона "Култура" на програма "Точно днес".

Галин Никифоров е автор на седем романа, като най-известните сред тях са „Лятото на неудачниците", „Лисицата” и „Тяло под роклята”, получили многобройни номинации за най-реномираните литературни награди. 

„Лятото на неудачниците” спечели наградата „Роман на годината”, а „Къщата на Клоуните” – наградата „Елиас Канети”. 

През септември авторът участва с предствяне на "Аполония" на всички негови издания от "Сиела", като скоро ще направи премиера на книгите и в Пловдив.

За Радио Пловдив Галин Никифоров каза, че все още новият роман, по който работи няма име, но се очаква да се появи на книжния пазар през 2021-2022 година. Той пише всяка от своите книги средно по три, четири години. По думите му това е един естествен процес, който трябва да следваш и да се надяваш, че ще направиш нещо хубаво.

Галин Никифоров: В действителност книгата е редактирана и при редактирането на една книга обемът малко или много намалява, всъщност, разликата е 15 – 20 страници. Основно аз я редактирах, доста дълго време беше, но понеже беше минало много време от първото издание, а аз исках, когато стана на 50 години да си прегледам книгите отново, за да видя как стоят и така се оказа, че едновременно и е дошло времето и за преиздаване, и за редактиране. Нормална практика е да намалеят малко страниците. Същото беше и с „Лисицата”. Долу горе на един писател му трябват около 4 – 5 години, за да си разбере книгата, която е издал, за да може да я прецени по най-добрия начин. С времето се получават някои промени във вижданията, защото за тези години си натрупал някакъв опит и гледаш вече на текста и на историята по малко по-различен начин. Това са нормални практики.

Когато се обърнеш назад можеш да прецениш всичко, което си взимал като решения и съвсем нормално и съвсем човешки е някои решения да не са най-правилните. По този начин както е книгата сега за мен е много добре и съм сигурен, че в това състояние ще си остане завинаги.

Самата история всъщност е по-скоро историята за хората на изкуството – как възприемат света, как се развиват вече като личности. Честно казано, хората на изкуството живеят по друг начин. Този  роман, върху който работя в момента, той е по-сдържан, надявам се да стане и по-литературен.

Подготвям и следващите два от романите си за преиздаване, става въпрос за първия и за втория ми роман – това са „Умерено нежно” и „Добро момче”. Те също като „Фотографът” никога не са представяни пред  публика и никога не съм давал интервюта да тях, както и за „Фотографът”. Това всъщност  е първото ми интервю за „Фотографът”, което съм давал. Те са доста приятни за четене, единият беше номиниран за роман на годината – става въпрос за „Добро момче”, а другият печели наградата „Развитие”. Добри романи са, мисля, че читателите няма да останат разочаровани, даже ще бъдат мъничко изненадани, защото все пак се различават от тези неща, които съм писал през последните години.