20 години "Под купола небесен" - на Шекспир и Паталеница. Така се нарича книжното издание, което пресъздава 20-те изминали години на театралната Шекспирова школа в село Паталеница. Идея, определяна като "луда" и "безумна" - Шекспир на село, на открито, под звездите, започнала преди 20 г. от режисьора Христо Церовски и продължена от Инна Церовска, негова житейска и театрална спътница, костюмограф и мениджър на школата.
Инна Церовска: Всяка година си казвам, че няма да се вълнувам, но всяка година се вълнувам, когато свършва, защото има един сбъднат сън. Да, не е прекрасно всичко, нека да не си помислят нашите слушатели, че тук е един прекрасен свят. Тук е свят, в който много трудно се работи, защото за един месец трябва да превърнем училището в селото в театър, трябва да има всичко онова, което се прави в един професионален театър.
В този супер забързан свят много често са ме питали дали имам време да бъда тъжна. Всъщност, щастието за мене е част от тъгата. И искам да ви кажа, че в това време, в което всичко идва наготово – и отговорите са ни наготово, и въпросите са ни наготово, някак си битовизмът ни е обзел и тук ние забравяме за това и влизаме в една наша си реалност, която всъщност съхранява и успяваме да създадем по този начин тези спектакли за това кратко време. Става една емоционална бъркотия, която след вдигане на завесата се избистря и смятам, че този свят, в който доста често забравяме, че не само „аз” съм, а и срещу мене „ти”, Шекспир много ни помага, за да вървим напред, и когато се върнат актьорите в театрите имат желание отново да се връщат. Те стават всяка година различни компании, по различен начин започваме да живеем в следващата една година и вече питат кога ще е следващият кастинг. Ето, това е желанието да срещнеш другия, желанието да срещнеш онова, което той и ти ще преживеете и по този начин това някак си обезверяване на света, това говорене за материалното, има едно място, където можеш да го забравиш.
Шекспир е нещо толкова живо, толкова истинско като живота, който живеем. Няма разлика, когато актьорите се качат на сцената. Аз искам да завърша с едно нещо, което е много истинско – защо се събираме и от какво бягаме чрез Шекспир и това е цитат от трагедията „Крал Лир”, ние никога тук не сме правили трагедия и сега ще го споделя с вас:... и най-нещастният бедняк си има парцалче, без което би могъл. Не давай на човека нищо друго, освен необходимото в живота и той ще заживее като скота.” Ето, бягаме от това.
Цялото интервю с Инна Церовска е в звуковия файл.
Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията. Димитър Минев каза: В онзи..
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?