Социалната книжарница пред предизвикателството да оцелее

Социалната книжарница „Надежда“ и работилницата към нея за картички, значки и декорация, отброява последните си дни на осигурено финансиране. На 5 октомври проектът за социално предприятие приключва и европейските средства спират. Екипът на неправителствената организация, която го започва преди една година обаче е решен да се бори за устойчивостта му, като запази всички хора, ангажирани в него. 

Семейството на Елена Пеева и сина й Константин са едни от тях. Момчето е с рядко заболяване. Генетичната малоформация му създава и физически, и интелектуални затруднения. Семейството полага огромни усилия и Константин завършва училище.

И остана вкъщи, и се чудех - отсега накъде, какво ще прави? Така 3 години. Всичко, което бяхме постигнали в училище, започна полека-лека да запада като изградени навици, като заучени неща, защото той не ги прилага. И се затвори вкъщи.

Преди година Елена и Константин се включват заедно в стартиращото социално предприятие. Младежът, вече на 24, е разпределен в работилницата. Участва в зареждането на материали и в изработката на картички с най-прецизната работа:

Режа картички с големия нож - разказва. А на въпрос защо му харесва да работи, отговаря: Защото мама ме води там.

Първоначалните притеснения на Елена дали ще се справят, отстъпват място на удовлетворението от уменията, които Константин добива. Това се отразява и на психологическото му състояние: Върна си кондицията, започна да си възвръща заучените неща, започна да го доразвива, подобри се много общуването му, започна да изгражда поносимост към странични неща като шум, движение на хора и това, което ме изненада  - да преодолява много от страховете си.

Константин започва да разбира и какво е да получаваш за труда си заплата. И споделя, че иска да продължи да работи. С него и майка му в социалното предприятие първоначално са работили общо 20 човека. В края на тази година са останали 17, разказва Кремена Стоянова от сдружението, което създава социалната книжарница с работилница.

За съжаление част от хората напуснаха, а един младеж загубихме. Въпреки всичко, това е много успешен проект - създадохме един прекрасен екип, който ще продължи да се развива и ние ще продължим да се борим за нашата устойчивост и въобще да ни има. Оттук нататък ни чака най-голямото предизвикателство - да оцелеем и да съществуваме, защото разходите са огромни, а няма оперативна програма.

От 5 октомври, когато проектът приключва, парите за наем, режийни и заплати ще трябва да се осигуряват само чрез приходи от дейността на социалната книжарница с работилничката за картички, значки и декорация. И ако Константин иска да продължи да работи, то за майка му Елена желанието социалното предприятие да съществува значи повече:

Пожелавам си да има повече такива предприятия. Пожелавам си всички хора, които са затворени вкъщи и обществото не ги вижда, да намерят своето място и своята реализация.