Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Алберт Айнщайн, втора част

Когато през 1905 година Алберт Айнщайн преживява своята „година на чудесата”, той е на 26, женен е за Милева Марич и се труди в швейцарското Патентно бюро в Берн. Тази работа не го изморява, носи му пари и му позволява житейски удоволствия – да пуши, да пие, да се вижда с приятели по кафенета и да обсъжда вселенски въпроси. 

Има и достатъчно време да мисли за физика. Друго не му и трябва - той е теоретик и прави откритията си, като използва „мисловен експеримент” и математика. Великодушно обаче оставя други да си блъскат главите как да докажат теориите му. Алберт Айнщайн е роден през 1879 година в Улм, херцогство Вюртенберг. Година по-късно фамилията се мести в Мюнхен, където баща му започва да произвежда и продават електрически уреди с постоянен ток. През 1894 обаче бизнесът запада заради категоричното налагане на променливия ток, семейството обеднява и отива да живее в Италия. 15-годишният Алберт остава в Мюнхен при роднини, за да завърши гимназия и да учи, както иска баща му, електроинженерство. 

Това не става, а причините са в детските години на гения. Той проговаря трудно и дори изглежда, че мисли трудно – но всъщност е будно дете и забавянето вероятно се дължи на факта, че е претрупан с информация, която трябва да смели. На пет Айнщайн получава компас като подарък от баща си и е захласнат, че металната стрелка се движи, без видима причина. Идеята, че има такива дълбоко скрити сили отваря пред момчето невероятни мисловни дълбини. На 6 пък той започва да свири на цигулка. Отначало не е много запален, пък и никога не става много добър цигулар, но удоволствието от музиката му остава за цял живот. На 12 пък един беден студент, подпомаган от семейство Айнщайн запознава момчето с Евклид. „На 12 преживях чудесата от една малка книжка, занимаваща се с геометрията на евклидовата равнина” – спомня си Айнщайн. По това време се хваща по-сериозно и с математика, а на 14 вече е овладял интегралното и диференциалното смятане. Междувременно на 13 започва и с философията - чете „Критика на чистия разум” и Кант завинаги остава любимият му философ. Зает с всичко това, младият Алберт няма време за глупости като съобразяване с авторитети. Той е изключително свободолюбив, вечно критикува учителите си, а накрая зарязва гимназията и отива при родителите си в Италия.

На 16 Айнщайн кандидатства в Политехниката в Цюрих, блестящ е по физика и математика, но се проваля в другите дисциплини. После отива да завърши гимназия в Аарау и да кандидатства пак, но там, освен с учене, младежът се занимава и с любов. Тя се казва Мари, връзката им не е платонична, но се разделят приятелски, когато Алберт влиза в Политехниката и отива да учи математика и физика в Женева. Като студент той не е особено прилежен, предпочита бирарията, така че изкарва голям късмет - сприятелява се с Марсел Гросман. Гросман го захранва със записките си, двамата споделят идеи и приятелството им е за цял живот. Смята се, че точно Гросман запознава Айнщайн с елиптичната геометрия, а вероятно и с теорията на тензорите. 

Другата важна връзка на Айнщайн е с неговата състудентка Милева Марич. Тя е от богато сръбско семейство, единствено момиче в курса, умна, красива, четири години по-възрастна от него. Той пък е интелигентен чаровник с чувство за мисия и чувство за хумор, изобщо - неустоимо взаимно предизвикателство. Връзката им е страстна, минава през върхове и спадове, някои с трагичен оттенък. Заедно са около три години, преди да се оженят, имат и дъщеря, Лизерл, която обаче или умира при раждането. Женят се през 1903. Родителите му са против – тя не е еврейка. Той обаче с цялата си синовна почит им заявява да си гледат работата, защото това си е неговият живот.

Айнщайн и Марич живеят заедно, макар че той не е привързан към брака по принцип и прави списък със строги правила за това какво жена му може или не може. „И ти ще вършиш всичко това, без дума на протест и без да очакваш от мен каквато и да е проява на чувства” – завършва списъкът. Това тиранично дори по тогавашните стандарти отношение обаче не впечатлява Милева, тя се съгласява. Е, не е вярно, че им липсва интимна близост, иначе нямаше как да се появят синовете им Ханс и Едуард. 

С появата на Специалната теория на относителността и другите фундаментални трудове през 1905, името на Айнщайн става известно в научните среди. През 1909 той оставя Патентното бюро и заема професорски места в престижни европейски университети. През 1913 става член на Пруската академия на науките и директор на института по физика „Кайзер Вилхелм”. Издава и още научни работи, свързани с математиката на радиацията, квантовата теория на твърдите тела, молекулярната теория на топлината и проблемите на гравитацията. Те са основата за най-великия труд, който Айнщайн завършва през 1915 – „Общата теория на относителността”. Работата обаче не го спасява от неприятностите в къщи. Милева го подозира в изневери и с право. 

Освен някои повече или по-малко случайни контакти, през 1912 Айнщайн се залюбва със своята първа братовчедка Елза. Ревността на Милева стига дотам, че през 1915 напуска Алберт и следва мъчителен 4-годишен развод. Той е факт, когато Айнщайн вече е голяма научна звезда. „Общата теория на относителността” предизвиква сензация с появата си, но стои доста време недоказана. Теорията предвижда, че гравитацията трябва да изкривява пътя на светлината и това може да се докаже при пълно слънчево затъмнение. Такова има през 1919 и два британски екипа отиват на най-подходящите за снимки места. На 29 май екипът на сър Артър Едингтън заснема изкривената звездна светлина покрай черното слънце и вестник „Таймс” излиза със заглавие: „Революция в науката”. Самият Едингтън е в основата на един знаменит анекдот. Журналист го пита дали е истина, че в света има само трима души, които разбират Общата теория за относителността, а Едингтън отговаря: „Младежо, Айнщайн безспорно я разбира, аз също я разбирам – но се чудя кой е третият”.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Красивите сгради на Пловдив в рисунки и разкази на ученици

Ученици рисуват пловдивски сгради със статут на културни ценности в тридневен пленер и разказват на пловдивчани за изобразяваните архитектурни обекти.  Рисунките ще са дело на възпитаниците на Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов”. Връстниците им от Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ ще представят кой архитект е..

обновено на 02.07.24 в 11:22

"Обичайните заподозрени" тази вечер в Пловдив

Стефан Вълдобрев и групата му "Обичайните заподозрени" излизат тази вечер на сцената на Летен театър "Бунарджика". Концертът започва от 20.30 часа и включва хитове на бандата.   "Обичайните заподозрени" ще представят новия си албум "!Удивителни Въпросителни?", който излезе на 20 май.  Албумът съдържа 11 жанрово и тематично разнообразни песни,..

публикувано на 02.07.24 в 08:44

Маестро Диан Чобанов за новата си роля в Операта

В последната неделя на юни в предаването Клуб "Неделя" гостува Маестро Диан Чобанов, който от края на януари тази година е и  директор на Държавна опера – Пловдив.  За приоритетите, които е определил като най-важни в своята работа, за все по-засилващата нужда на институцията под тепетата от собствена сграда, за ролята на Концертна зала днес и..

публикувано на 01.07.24 в 16:35

Михаил Вешим: Смешното и сериозното вървят ръка за ръка

В последната неделя на юни, гост в първия час на предаването Клуб "Неделя" бе журналистът и писател Михаил Вешим. За хумора като такъв и има ли той почва у нас, както и дали  чувството за хумор напоследък намалява или се увеличава, той сподели: "Незнам кой прави изследвания през годините в тази посока дали чувството за хумор намалява или се..

публикувано на 01.07.24 в 15:38

Любомир Караджов празнува РД с фотоизложба "Провокативо"

С фотоизложбата „Провокативо“ преподавателят по медии и пиар проф. Любомир Караджов отбелязва своя 60-и рожден ден. Експозицията е подредена в Зеленото училище (учебна база на АМТИИ на гърба на Къща „Ламартин“) в Стария град. „ Всичките обекти са снимани с мобилен телефон, като образите са експонирани върху канаваца – платно..

публикувано на 01.07.24 в 12:01

Свързани новини

Великите европейци - Алберт Айнщайн, първа част

E = m.c². Да, с тази знаменита формула на Айнщайн, стана съвсем просто: енергията е равна на масата, умножена по скоростта на светлината на квадрат. Какво обаче значи това наистина, какви могъщи сили се крият в тази формула?  Представете си, че имаме тяло с маса 1 килограм и искаме да узнаем каква е неговата енергия. За целта килограм..

публикувано на 25.09.19 в 10:19