Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Едва 20% от работещите у нас членуват в синдикати

През последните години  е налице възстановяване на заетостта след кризата от 2009-та и следващите няколко години, когато нашият пазар на труда пострада най-сериозно в сравнение със страните от ЕС.  Тогава той загуби около 450 000 работни места. Сега около две трети от тези работни места са възстановени, но проблемът е, че заедно с това демографската катастрофа води след себе си и няколко ефекта, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

По думите му, естественият прираст е минусов, а от друга – емиграцията и имиграцията са в полза на напускащите страната. 

Това “загрява“ пазара и като цяло няма никакви хора за никакви позиции, независимо, че непрекъснато се обявяват нови работни места.

Бизнесът има нужда от всякакъв вид специалисти, но за заплатите, които се обявяват, такива няма. През последните четири-пет години средната работна заплата е нарастнала с 41% в реално изражение, но това не я прави достатъчно атрактивна, когато говорим за изражението й по региони.

Като цяло  в София СРЗ е с 30% по-висока, отколкото в останалите части на страната.  Очакванията на работниците не се срещат с предложенията на пазара. Очакванията им са високи, подплатени от възможностите лесно да намерят по-добре платена работа в ЕС и то на доста по-високи равнища от предлаганите в България.  На много места се залага на качеството и като отношение към хората, и като възможности за кариерно развитие.  Така че, ако говорим за качествената страна на пазара на труда, въпросът се свежда и до начина, по който се управляват фирмите и персонала, особено в по-малките от тях.  

Димитров подчерта, че сред  най-важните проблеми хората посочват заплащането, условията на труд, стреса, прегряването, липсата на яснота, по отношение на разпределението на ангажиментите.

 Около 40% от работещите заявяват, че в тяхната длъжностна характеристика не е заложено точно това, което те правят.

За да могат ясно да се дефинират проблемите обаче, трябва да има надеждни механизми на представителство на интересите на работещите и правата им да бъдят упражнявани свободно. Правото на сдружаване в България обаче традиционно се нарушава и едва 20% от работещите имат синдикално представителство.

Чуйте цялото интервю от звуковия файл




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54