Суинг джаз в “Дни на музиката в Балабановата къща” на 22 септември на Римския стадион.
Суингиращата формация SWING ALL STARS JAZZTET ще представи на Римския стадион музиканти от различни поколения, родени и/или започнали кариерата с и в Пловдив, доказали се на националната и международна сцена. В програмата са включени пиеси от Златната ера на джаза - сред композиторите са имената на Джордж Гершуин, Коул Портър, Ървинг Бърлин, Фетс Уолър.
Концертът SWING ALL STARS JAZZTET е от програмата на есенното издание на юбилейния 10-ти Международен фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща”, част от Културния календар на Община Пловдив за 2019 година. Входът е свободен. Събитието е включено в „Празници на Стария град“2019.
Фестивалът се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Фондация Америка за България, Фондация Музикартисимо, Министерство на културата. Суинг, наричан още суинг джаз или суинг музика, е музикален стил, който се развива в началото на 30-те години на 20-и век и се налага като отделен стил през 1935 г. в САЩ. През 1932 г. Дюк Елингтън прави композицията It Don’t Mean A Thing, If It Ain’t Got That Swing (Ако няма суинг, няма смисъл). Суингът се отличава със силна ритмична част, средно бързо до бързо темпо и отличителния „приповдигащ” ритъм, характерен за повечето форми на джаза. Според М. В. Стърнс, разцветът на суинга обхваща времето 1935 – 1945.
Когато Бени Гудман започва да свири по-бързите хот ритми, отзивите са смесени. Повратна точка е участието на оркестъра му в „Palomar Ballroom”. Изборът на по-бавните и лирични парчета не въодушевява публиката и Гудман и музикантите му решават, че това е краят на кариерата им. Разбират се да завършат с хот ритми, понеже самите много ги харесват – и тогава тълпата избухва. Хората са чували техния оркестър и хот записите им по радиото и това е била причината да посетят концерта. След медийния отзвук за успеха на Гудмановия състав кариерата му тръгва стремително нагоре, а суингът привлича общественото внимание и става доминиращ стил през следващото десетилетие.
1 милион и 900 хиляди лева ще инвестира тази година Фондация „Пловдив 2019“ в различни по мащаб проекти. От общо 43 проектни предложения, които са постъпили по отворена покана „Фестивали и големи събития“ експертното жури класира 25 от тях, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Селекцията включва ключови събития, характерни за..
Проектът на Весела Ножарова носи заглавието „Частица от река” и прави връзка между Георги Божилов-Слона и съвременните автори. Ножарова спечели в конкуренцията на още два проекта на Моника Роменска и Пламена Рачева и Яна Костова. В проекта си „Частица от река“ Весела Ножарова, която е тазгодишният куратор на Националните есенни изложби,..
Шест поетически книги бяха номинирани за наградата в Националния конкурс за поезия „Иван Николов” за 2025 г. От издателство "Жанет 45" съобщиха, че на днешния ден, 28-ми февруари, който е и рожден ден на патрона на наградата Иван Николов, обявяват излъчените от журито номинации. Те са избрани сред предложените за участие в конкурса общо 67..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..