Разказва се, че като няма пари да пътува до Париж, оставя в стаята си торбички захар с етикети: „Отрова за краля”, „Отрова за кралицата”, „Отрова за дофина”. Скоро пакетите са намерени от прислугата, ханджията уведомява властите, те арестуват Рабле, откарват го в Париж на разноски на хазната и го водят при краля. Там той обяснява всичко и хапва от захарта, а кралят е развеселен и го освобождава. Ако изобщо има каквато и да било истина в тази случка, тя трябва да е от 1532 до 1534, когато Рабле наистина живее в Лион и вече е издал първата част от „Гаргантюа и Пантагрюел”. На френския престол е Франсоа I, кралят, който поставя основите на френския абсолютизъм, но и отваря Франция за ренесансовите идеи и влияния. В тази атмосфера се появяват първите части на „Гаргантюа и Пантагрюел” - истинска плът и кръв на френския ренесансов дух и за известно време лично кралят е гарант да няма сериозни гонения срещу Рабле.
„Читателю, пред теб е повестта, пристрастията свои забрави, лишена от скандал и суета, чети я весел и не се гневи” – с това обръщение започва книгата, но Рабле доста послъгва. Първо, той изобщо не иска читателят да забрави пристрастията си, напротив, иска с четенето те да се разпалват повече. И то не само пристрастията към вино, храна и любов, а и тези към истина, мъдрост и свобода. Второ, „Гаргантюа и Пантагрюел” не е книга, лишена от скандал и суета. Тя е изключително скандална за времето си, громи схоластиката, глупавите обществени нрави и остро атакува монасите и монашеския живот, гръбнак на католическата църква. При това всичко става от откровено суетната позиция на интелектуалец, който говори десет езика, свободно цитира древните и често използва най-големите църковни авторитети, за да уязви църквата. И трето – да, поканата читателят да чете книгата весел, е истинска, но не и пожеланието да я чете, без да се гневи.
Всъщност Рабле очаква, иска хората да се гневят на глупостите във фантастичния, но и реален свят, който описва. И не само защото те заслужават човек да се гневи, а и за да може самият автор да изчисти читателя от гнева чрез смях. Нещото, което Аристотел в „Поетика” разглежда като „катарзис”, Рабле нарича „смехотерапия”. И я практикува по две линии – и като писател, и като лекар. „Онова, което в културата се нарича „раблезиански смях”, е нещо особено. Това е гръмък смях, смях от душа и сърце, освободителен смях – казва по този повод проф. Симеон Хаджикосев и добавя: - Това е смеховата терапия, която и досега се практикува в редица болници по света”.
Франсоа Рабле се появява на бял свят около 1490 г. в селце по течението на Лоара, място красиво и плодородно, прочуто и с фантастичните си вина. Някои казват, че баща му, Антонин, е адвокат, а други - че държи хан и върти търговия с алкохол. Ако се съди по откритите и доживотни пристрастия на Рабле към прекрасното винце, аз бих заложил на втората опция. Точни сведения за детството му няма, но се знае, че на 10 Рабле е послушник в един францискански манастир, известен и с винарските си изби от 13 век. Там получава прекрасно образование, но по схоластичния метод и неслучайно после, по повод схоластичното образование на Гаргантюа, Рабле пише: „От него той затъпя, вместо да поумнее”.
При францисканците обаче е тясно за волния раблезиански дух, така че с разрешение от папата той се мести в близкия Бенедиктински манастир, после напуска и него, за да учи медицина. През 1532 започва лекарска практика в Лион, по това време - един от интелектуалните центрове на френския Ренесанс. Първата част на „Гаргантюа и Пантагрюел” излиза през същата година, почти веднага добива огромна популярност, но и скоро е осъдена – първо от Сорбоната, после и от църквата. Не мислете обаче, че това е акт символичен, който човек да пренебрегне. Не, то има практически измерения, доколкото на база на осъждането се издава официална забрана за публикуване на книгите, а може да се стигне и до осъждане на автора, включително на клада. В случая обаче забраните са заобиколени – и то на няколко пъти – с намесата на влиятелни фигури като кардинал Жан дьо Бел и самият крал Франсоа I. Либералният крал обаче след 1540 година става консерватор, така че третата и четвъртата част от „Гаргантюа и Пантагрюел” отново са осъдени. През 1535-39-та Рабле преподава медицина в Монпелие и води лекции по анатомия, като използва мъртви тела – още нещо, което не е по вкуса на църквата и което засилва настроенията срещу него.
Те са особено недоволни също да прочетат в книгата за Гаргантюа как Рабле си представя истинския монашески живот. В прочутата Телемска обител не се допускат лица, известни с качества като мързел, нелоялност, глупост и други. Обратно, търсят високо интелигентни и добродетелни хора, които в усамотението на библиотеката и в групови разговори постоянно да се обогатяват. В абатството живеят заедно мъже и жени, имат прислуга, която се грижи за градините и прехраната, поддържат перфектна хигиена, като се къпят често и имат дори плувен басейн. Абатството няма стени и часовници, а уставът му се свежда до едно правило: „Прави каквото искаш”. На възраженията, че това е невъзможно, Рабле отговаря: „Свободните хора, родени и възпитани от добри родители и движили се в почтено общество, притежават вроден инстинкт и вътрешна сила, която те назовават чест и която постоянно ги напътства към добри дела и ги отклонява от порока”.
Да, тази обител на Рабле е утопична, но гневът на църквата не е. В средата на 40-те години, за да избегне поредните проблеми, Рабле отива в свободния имперски град Мец, междувременно няколко пъти посещава Рим и среща папата, а през 1547 дори приема да стане викарий в малко градче. Пет години по-късно е вече болен, отива в Париж и там умира като истински пантагрюелист, тоест, като човек с „определено веселие на духа, изпълнено с презрение към случайните неща”. Твърди се, че последните му думи са:”Спускайте завесата, пиесата свърши”.
В програма "Точно днес" разказваме за благотворителния концерт, който предстои в Пазарджик. Той се прави за втора година по идея на фондация Род. Концертът ще се проведе на 8 декември, от 14:30 часа в спортна зала "Васил Левски". Мотото на инициативата е " Да откриеш семейство за Коледа 2024 ". Тя ще събере изпълнители за каузата, в помощ на деца и..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 3 . 11. 2023г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Антон П. Чехов. И тъй, шаранът се побърка. 160 стр., тв. к., ок. 4а, Кръг, 2024. Жозе Родригеш душ Сантуш. Тайната на Спиноза. 512 стр., ок. 5А, Хермес, 2024. Павел Вежинов. Улица..
Православната църква отбелязва днес паметта на Св. Климент Охридски. Той е един от учениците на Св. св. Кирил и Методий, средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Българската православна църква го тачи като един от Светите Седмочисленици. Имен ден празнуват..
Именитата пианистка Венета Нейнска поставя началото на европейското си турне „Пътища и посоки“ в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Най-добрият концертен роял „Стейнуей“ в България ще звучи с изпълнението на произведенията на Шопен, Рахманинов, Крайслер, Мануел да Файя, Кристоф Вилибалд Глук, Франц Шуберт. „Подобно на начина,..
За кенсъл културата ще си говорим тази събота. Защо се появи и какво ни обещава? А може би отговорът е в казаното от Алан от Лил, проповедник от 12 век: "Миналото има восъчен нос, който може да бъде извиван във всички посоки." Гости на "Срещите" са проф. Цочо Бояджиев, Мирослава Кацарова и доц. Илия Кожухаров.